Христо Калайджиев: Разлика между версии

{{Депутат-България|22о=1|6в=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1}}

== Биография ==

През 1919 година Христо Калайджиев става член на БКП и между 1925 - – 1927 година е член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП. Той е и сред учредителите на [[Българска комунистическа партия|Работническата партия]] и редактира печатния ѝ орган „[[Работническо дело]]“ (1927 - – 1928). Междувременно членува [[Съюз на македонските благотворителни братства|Съюза на македонските благотворителни братства]] и във ВМРО (обединена), където развива активна дейност с [[Борис Михов]], Т. Темков и [[Александър Мартулков]]. В периода 1927 - – 1931 година е депутат в [[22 Обикновено народно събрание|XXII ОНС]].

През 1935 година е арестуван и съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На съдебния процес Калайджиев заедно с [[Йордан Анастасов]], [[Александър Мартулков]], [[Борис Михов]] и [[Камен Калчев|Петър Калчев]] (неродом от Македония) е сред малцинството обвиняеми, които се определят като „българи“, а не „македонци“. Пред съда Калайджиев отрича членството си във ВМРО (обединена). Осъден е на 5 години затвор и 50 000 лева глоба и лежи в затвора от 1935 до 1938 година. През 1941 година е изпратен в политическия трудов лагер „[[Кръстополе (лагер)|Кръстополе]]“ край [[Ксанти]], където остава до 1943 година.<ref>Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234 - – 236.</ref> От 1943 година е член на Областния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] в София.

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] подписва в София „[[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]“.<ref>[http://mk.wikibooks.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%B5%D0%BB_%D0%B4%D0%BE_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0_Апел_до_Македонците_во_Бугарија_-_1944 Апел до Македонците во Бугарија - – 1944, http://mk.wikibooks.org]</ref> След това е назначен за председател на Съюза на македонските културно-просветни организации<ref>„История на България - – електронна енциклопедия“, в. Труд, Сирма (Христо Калайджиев)</ref>. Между 1944 - – 1945 година Калайджиев приема [[Македонизъм|македонистки]] уклон за създаване на единна [[обединена Македония]] и македонска нация, но скоро се отказва от тези идеи. Назначен е за подпредседател на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] заедно с [[Георги Кулишев]] и председател [[Димитър Силяновски]].<ref>[http://www.novazora.net/2010/issue17/story_05.html „Интервю с Трендафил Митев“, в.„Нова Зора“ - – брой 17 - – 27.04.2010 г.]</ref> Във своята книга „Федерална Македония и великобългарския шовинизъм“, издадена през 1945 година, Калайджиев се опитва да защини новосъдадените „македонската нация“ и „македонския език“, като ги обявява за факт от съвременността и изтъква конюктурни политически причини за съществуването им:

{{цитат|Но един въпрос има, който тук най-много кара да се мръщят, да правят кисели физиономии, да се стъписват. Това е въпросът за македонската нация. По тоя въпрос аз казах: македонската нация е един ясен, твърдо установен факт в днешната македонска действителност. А в живота е важно не това, което е било, а това, което е днес. Най-пакостна, най-нереална политика е да искаш да измениш днешната действителност в името на историята...<ref>{{cite book |title= Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 год г. в София |last=Калайджиев |first= Христо|year=1945 |publisher=Издателство на Българската работическа партия (комунисти), Печатница Хр. Г. Данов |location= София |pages=27 }}</ref>

Освен тия обективни причини, играела е роля и важна политическа целесъобразност, именно: без тоя процес никога не би била стабилна македонската държава, защото чрез националните чувства винаги бимогла да намира благоприятна почва завоевателната политика на балканските държави.<ref>{{cite book |title= Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 год г. в София |last=Калайджиев |first= Христо|year=1945 |publisher=Издателство на Българската работическа партия (комунисти), Печатница Хр. Г. Данов |location= София |pages= 28 }}</ref>

...Мнозина се мръщят, че езикът бил груб. Да, груб, като все друг език в своето начало. Нима българският език не е бил груб през времето на Каравелов и П. Р. Славейков? Езикът е въпрос на дълга еволюция и на навик на ухото, както и на чувствата, с които се отнасяш към него.<ref>{{cite book |title= Федерална Македония и великобългарският шовинизъм. Реч, държана пред конгреса на македонската емиграция, състоял се на 4 февруарий 1945 год г. в София |last=Калайджиев |first= Христо|year=1945 |publisher=Издателство на Българската работическа партия (комунисти), Печатница Хр. Г. Данов |location= София |pages= 29 - – 30 }}</ref>}}

След започналите промени в политиката по Македонския въпрос в България и влошаването на българо-югославските отношения, той се завръща към пробългарските си позиции. Между 1958 и 1964 година е член на ЦК на БКП и народен представител.<ref>[http://macedonian.atspace.com/doc/hk_i.htm „Премрежињата на македонското револуционерно движење - – Спомени“, Скопие, 2006 г., Спомени на Мирчо Кикиритков]</ref> След заявлението на [[Тодор Живков]] на пленум на ЦК на БКП през 1963 г., че „въобще в нашата страна македонска националност няма, нито в Пиринския край, нито някаква друга македонска националност, на която да е председател Христо Калайджиев“, Калайджиев признава за грешки на БКП по Македонския въпрос, започнали през левосектантския ѝ период през 1932 г.

Спомените му, озаглавени „Един живот от султаните до социализма“, са издадени в Република Македония през 2006 година.<ref>[http://217.16.70.245/?pBroj=1243&stID=8178&pR=5 „Промоција во чест на "100„100 години Илинден"Илинден“ Спомени на ПЕТ македонски револуционери и дејци“, в. Утрински весник, Бр. 1243, 16.10.2006 г.]</ref>

Носител е на орден [[Георги Димитров (орден)|„Георги Димитров“]] (1958, 1959, 1961).<ref>Енцикполедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, 277 - – 278.</ref>

== Бележки ==

== Външни препратки ==

* [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1945_1_hk.htm Христо Калайджиев, Федерална Македония], Македонска мисъл, кн. 1- – 2, год. 1, юлий-август 1945 г.

* [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1945_3_3.htm Христо Калайджиев, Удара върху македонската демокрация], Македонска мисъл, кн. 3- – 4, год. 1, октомври-ноември 1945 г.

* [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_5.htm Христо Калайджиев, Националната политика на О. Ф. България], Македонска мисъл, кн. 5- – 6, год. 1, януари-февруари 1946 г.

* [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_9_2.htm Хр. Калайджиев, За нацията и националния въпрос], Македонска мисъл, кн. 9- – 10, год. 1, май-юни 1946 г.

* [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_1_7.htm Хр. Калайджиев, Постановка и метод за разглеждане въпроса за македонската нация], Македонска мисъл, кн. 1- – 2, год. 2, септември-октомври 1946 г.

* [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_3_3.htm Хр. Калайджиев, Опозицията и македонския въпрос], Македонска мисъл, кн. 3- – 4, год. 2, ноември-декември 1946 г.

* [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1947_5_3.htm Хр. Калайджиев, Българо-югославското сближение и македонския въпрос], Македонска мисъл, кн. 5- – 6, год. 2, януари-февруари 1947 г.