Херберт Айзенрайх: Разлика между версии

== Творчество ==

За художествените творби на Херберт Айзенрайх е характерно стълкновението между духовния мир на човека и конформизма на следвоенното австрийско общество. Литературният път на писателя започва с новелата ''„Покана да живеем ясно“'' (1951) и диалозите ''„Себастиан или Малкият шанс и големият риск на мъченика“'' (1953). След това Айзенрайх публикува първия си роман ''„Също и в техния грях“'' (1953) по мотиви на [[Достоевски]]. С дълбок психологизъм се отличават книгата му с разкази ''„Зъл хубав свят“'' (1957), повестта ''„Прадядото“'' (1964) и прозаичните сборници ''„Тъй да се каже, любовни истории“'' (1965), ''„Приятелите на жена ми“'' (1968), ''„Една красива победа и 21 други недоразумения“'' (1973) и ''„Синият магарешки бодил на романтиците“'' (1976). Излизат и избраните му стихотворения ''„Изгубени находки“'' (1976), както и два сборник с размишления ''„Мъдрости за грошове“'' (1985) и ''„Мемоари на ума“'' (1986) с общото подзаглавие ''„Из бележките на един софист“''.

 

== Библиография ==

* ''Groschenweisheiten'', 1985

* ''Memoiren des Kopfes'', 1986

 

== Източници ==