Уикипедия

Тихи океан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 86:
 
=== Острови ===
Островите в Тихия океан са около 1020 хиляди и той освен по площ се нарежда също на първо място и по този показател.<ref>[http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10427 БГ Наука, Тихи океан]</ref> Най-голямата суша, която се намира изцяло в рамките на Тихия океан е на остров [[Нова Гвинея]]. Това е и вторият по големина остров в света. Почти всички от по-малките острови в Тихия океан лежат между 30°N и 30°S. Те се простират в ивица разположена от [[Югоизточна Азия]] до [[Великденски остров|Великденския остров]]. Останалата част на Тихия океан е по-бедна на острови и архипелази. По време на последния ледников период Нова Гвинея е била част от [[Австралия]] като образуват общ суперконтинент наречен [[Сахул]].
 
Големият триъгълник на [[Полинезия]] свързва [[Хавайски острови|Хаваите]], Великденския остров и [[Нова Зеландия]]. Представлява островни групи и архипелази от островите [[Кук (острови)|Кук]], [[Маркизки острови|Маркизките острови]], [[Самоа]], [[Дружествени острови]], [[Токелау]], [[Тонга]], [[Туамоту]], [[Тувалу]] и [[Уолис и Футуна]].
Ред 98:
Острови в Тихия океан са от четири основни типа: континентални, високи острови, коралови рифове, коралови и повдигнати платформи. Континенталните острови включват Нова Гвинея, Нова Зеландия и Филипините. Някои от тези острови са структурно свързани с близките континенти. Високите острови са с вулканичен произход. Много от тях имат и активни вулкани. Сред тях са Бугенвил, Хавай и Соломоновите острови. Третият и четвъртият вид острови са резултат от коралови наслагвания в резултат на жизнената дейност на миниатюрните органицми. Кораловите рифове са ниско разположени структури, които са изградени от базалтова основа от засъхнали потоци лава под повърхността на океана. Едни от най-характерните примери за това е Големия бариерен риф. Вторият тип е изграден отново от коралови наслагвания, разположени на широка платформа. Примери за това са осровите от Френска Полинезия.
 
=== Брегове ===
 
Преобладаващите брегове на Тихия океан са от фиордов и абразионен тип. Източните му брегове, от залива Пюджет Саунд в [[Аляска]] до остров [[Чилое]] в [[Чили]] са от абразионен тип, слабо разчленени и придемно планински, а на юг (до нос [[Хорн (нос)|Хорн]]) и на север (до [[Алеутски острови|Алеутските острови]]) – от фиордов тип. Крайбрежията на периферните морета са от фиордов тип на север (бреговете на [[Берингово море]] и [[Камчатка]]), на юг – от абразионен тип (покрай планинските крайбрежни вериги) и акумулативен тип (покрай крайбрежните низини). В тропическия пояс на запад бреговете са основно коралови, на места с бариерни рифове. Бреговете на [[Антарктида]] са образувани основно от шелфови ледници.
 
На запад океанът е ограден от континента Азия, на много успоредни [[разлом]]и ([[Мъри (разлом)|Мъри]], [[Кларион]], [[Клипертън]]) с дължина стотици километри. Теригенни, пелагични и хемогенни (конкрекции с [[желязо]], [[манган]], [[мед (елемент)|мед]], [[никел]], [[кобалт]] и др.) морски утайки. [[Атмосфера|Атмосферната]] циркулация над Тихия океан се определя от 4 основни области на атмосферен пренос: [[Алеутски минимум]], [[Севернотихоокеански максимум|Севернотихоокеански]], [[Южнотихоокеански максимум|Южнотихоокеански]] и [[Антарктически максимум]]. В [[тропик|тропичните]] и [[субтропик|субтропичните]] ширини главно устойчиви североизточни (на север) и югоизточни (на юг) ветрове – [[пасат]]и, и силни западни ветрове – в умерените ширини. Средна февруарска температура▼
 
[[Файл:Pacific elevation.jpg|300п|мини|Дълбочинен релеф на Тихия Океан]]
Тихият океан има силно развити брегове от различен тип, но преобладават [[фиорд]]овите и [[абразия|абразионните]]. По брой на [[остров]]ите (около 20 хил.) и обща площ Тихият океан е на първо място. [[Шелф]]ът в Тихия океан заема 1,7% от площта на океанското дъно, [[континентален склон|континенталният склон]] – 7%, дълбоководните ровове – 1,3%, [[абисално дъно|абисалното дъно]] – 9%.Континенталните склонове са стръмни, често разчленени от [[каньон]]и. По северната и западната периферия на Тихия океан се простира система от [[котловина|котловини]] (дълбочина от 3000 до 7000 м), островни дъги и свързаните с тях дълбоководни ровове – [[Алеутски ров]], [[Курило-Камчатски ров]], [[Мариански ров]].
 
Най-голямата структурна форма в Тихия океан е Източнотихоокеанският хребет, който го разделя на 2 асиметрични части. Дъното на Източния Тихи океан е разпукано от на повърхностните води 26 – 28&nbsp;°C – на Екватора, до -0,5 – 1&nbsp;°C – северно от 58° с.ш. и южно от 68° ю.ш.; през август – съответно 25 – 29&nbsp;°C на Екватора, 5 – 8&nbsp;°C в Беринговия проток, -0,5 до 1&nbsp;°C – южно от 60°-62° ю.ш. Соленост от 30,0‰ в източната част на умерените ширини до 36,5 ‰ в южните субтропици. Приливи от 0,4 м в Океания до 12,9 м в Пенжинская губа, Охотско море. Чести цунами. От Антарктида се откъсват и плуват айсберги, достигащи понякога до 46° ю.ш.▼
 
== Водна повърхност ==▼
[[Файл:Braking wave in pacifica 3.jpg|мини|300п|В океана се зараждат високи вълни]]
[[Файл:Aerial view of Nauru.jpg|мини|300п|Водите на океана са прозрачни и сини]]
Line 117 ⟶ 111:
[[Файл:Kingcrabpile.jpg|мини|300п|[[Камчатски краб|Камчатския краб]] е ценен улов добиван от Берингово море]]
[[Файл:Spheniscus mendiculus -Galapagos -walking-8 (6).jpg|мини|300п|Макар че Галапагоските острови се намират на екватора студеното Хумболтово течение създава благоприятни условия за пингвините]]
 
=== Релеф на дъното ===▼
Подводните периферии на континентите, обкръжаващи Тихия океан, се отличават със сложността на релефа и геоложкия си строеж. Ширината на шелфа се колебае от няколко десетки километра (край американските брегове) до 700 – 800 km (в [[Берингово море|Берингово]], [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Южнокитайско море]]), а дълбочината на външния му край – от 150 до 500 m. Континенталните склонове са стръмни, често стъпаловидни, разчленени от каньони в които се откриват древни скали с различна възраст. По северната и западната периферия на океана, от полуостров [[Аляска]] до [[Нова Зеландия]] се простира система от котловини, обособени в периферни морета, островни дъги и дълбоковосни падини, обхващащи и областта на Австрало-Азиатските морета и образуващи в съвкупност съвременния геосинклинален пояс. За тази обширна площ са характерни контрастния релеф, активния вулканизъм, интензивната сеизмична дейност и сложното редуване на участъци от земната кора от океански, континентален и преходен тип. Най-големите дълбочини в котловините на тези периферни морета ([[Берингово море|Берингово]], [[Охотско море|Охотско]], [[Японско море|Японско]], [[Южнокитайско море|Южнокитайско]], [[Сулу (море)|Сулу]], [[Сулавеси (море)|Сулавеси]], [[Филипинско море|Филипинско]], [[Коралово море|Коралово]] и др.) се колебаят в пределите на 3500 – 7500 m, като много от тези котловини са усложнени от подводни възвишения. [[Шелф]]ът в Тихия океан заема 1,7% от площта на океанското дъно, [[континентален склон|континенталният склон]] – 7%, дълбоководните падини – 1,3%, [[абисално дъно|абисалното дъно]] – 9%.
 
Островните дъги в Тихия океан са представени от една или две вериги острови, като зъдължително във външната верига съвременният вулканизъм отсъства ([[Алеутски острови|Алеутски]] и [[Курилски острови]]). На юг от [[Япония]] те се разделят на два клона, обхващайки от запад и изток Филипинската котловина. С островните дъги са свързани и дълбоководните падини (ровове), кътето се намират най-големите дълбочини на океана (в m): Алеутска (7822), Курило-Камчатска (9717), Японска (8412), Идзу-Бонинска (9810), Волкано (9156), [[Марианска падина|Марианска]] (11 022), Филипинска (10 265), Новобританска (8320), Бугенвилска (9103), Тонга (10 882), Кермадек (10 047) и др. Покрай [[Южна Америка|Южна]] и [[Централна Америка]] се простират падините: Чилийска (8069), Перуанска (6601), Централноамериканска (6489) и Цедрос (6225)., а на север, покрай западното крайбрежие на [[Северна Америка]] те отсъстват. Дълбоководните падини съответстват на изходите на повърхността на грандиозните разломи, които са силно наклонени към континентите и дълбоко навлизащи в горната мантия (зоната на Беньоф) на Земята. Покрай подводните падини и успоредно на тях се простира т.н. андезитова линия – границата на развитие на андезитовите вулкани.
 
В пределите на тихоокеанската земна кора се намират обширни подводни котловини разделени от големи възвишения: Североизточна (6741 m), Северозападна (6987 m), Източномарианска (6771 m), Западнокаролинска, Източнокаролинска, Меланезийска (5395 m), Централна, Южна, Белинсхаузен (6063 m), Чилийска (5335 m), Перуанска и др. Като цяло дълбочините на котловините варират от 4000 до 7000 m, имат хълмисто дъно, осеяно с групи или вериги от подводни планини. Абисални равнини са развити в североизточната част на океана и край бреговете на [[Антарктида]]. Много от подводните планини са обкръжени с акумулативни шлейфове. Най-голямата тихоокеанска структура е Източнотихоокеанското възвишение, влизащо в световната система на средщно океанските хребети, но за разлика от другите хребети на тази система то разделя Тихия океан на две асиметрични части и е лишено от ясно изразени рифтови долини. Това подводно възвишение има странични разклонения хребетите: Галапагоски, Кокосов, Макуори, а неговото продължение на север е дългият и тесен полуостров [[Калифорния (полуостров)|Калифорния]]. Другите големи ясно изразени подводни възвишения по дъното на Тихия океан представляват вулканични валове и хребети: Лайн, Хавайски, Императорски, Маркус-Некер, Каролински, Маршалски, Туамоту и др. и платовидни възвишения: Шатски, Манихики и др. Множество от върховете на тези позитивни подводни релефни форми са увенчани с вулканични планини и острови, като най-големите от тях са [[Хавайски острови|Хавайските острови]] с действащи вулкани. Източната част на Тихия океан и Източнотихоокеанското възвишение се пресичат от многочислени зони на разломи с голямо протежение с посока изток-запад и северозапад-югоизток, съпътствани със значително хоризонтално преместване: Мендосино, Мъри, Молокаи, Кларион, Клипертън, Галапагос, Пасха, Челинджър, Агасис, Менард, Елтанин, Удинцев, Индевър, Скот и др., които са ясно изразени в подводния релеф чрез отстъпи и верижни планини.
 
=== Геоложки строеж ===
 
▲Най-голямата структурна форма в Тихия океан е Източнотихоокеанският хребет, който го разделя на 2 асиметрични части. Дъното на Източния Тихи океан е разпукано от на повърхностните води 26 – 28&nbsp;°C – на Екватора, до -0,5 – 1&nbsp;°C – северно от 58° с.ш. и южно от 68° ю.ш.; през август – съответно 25 – 29&nbsp;°C на Екватора, 5 – 8&nbsp;°C в Беринговия проток, -0,5 до 1&nbsp;°C – южно от 60°-62° ю.ш. Соленост от 30,0‰ в източната част на умерените ширини до 36,5 ‰ в южните субтропици. Приливи от 0,4 м в Океания до 12,9 м в Пенжинская губа, Охотско море. Чести цунами. От Антарктида се откъсват и плуват айсберги, достигащи понякога до 46° ю.ш.
 
▲== Водна повърхност ==
[[Файл:Music show in Fiji.jpg|мини|300п|Хилядите отдалечени острови в океана се отличават със самобитна култура]]
Обемът на Тихия океан, е приблизително 622 милиона km³. Температурата на водата в него варира в широки граници – от замръзване в полярните му краища до около 30&nbsp;°C в близост до Екватора. Количеството на валежите в Тихия океан надвишава това на изпаряващата се вода. От реките в океана ежегодно постъпват над 30 хил.km³ прясна вода. Ето защо солеността на повърхностната вода на океана е по-ниска от тази на други големи водни басейни. Водата в близост до Екватора е по-малко солена от тази в средните географски ширини. Причината за това е, че на Екватора валежите са изобилни през цялата година. В умерените и полярните ширини солеността е ниска поради ниското ниво на изпарение на морската вода.
 
▲На запад океанът е ограден от континента Азия, на много успоредни [[разлом]]и ([[Мъри (разлом)|Мъри]], [[Кларион]], [[Клипертън]]) с дължина стотици километри. Теригенни, пелагични и хемогенни (конкрекции с [[желязо]], [[манган]], [[мед (елемент)|мед]], [[никел]], [[кобалт]] и др.) морски утайки. [[Атмосфера|Атмосферната]] циркулация над Тихия океан се определя от 4 основни области на атмосферен пренос: [[Алеутски минимум]], [[Севернотихоокеански максимум|Севернотихоокеански]], [[Южнотихоокеански максимум|Южнотихоокеански]] и [[Антарктически максимум]]. В [[тропик|тропичните]] и [[субтропик|субтропичните]] ширини главно устойчиви североизточни (на север) и югоизточни (на юг) ветрове – [[пасат]]и, и силни западни ветрове – в умерените ширини. Средна февруарска температура
 
Движението на водата в Тихоокеанския басейн обикновено е в посока на часовниковата стрелка в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] и обратно на часовниковата стрелка в [[Южно полукълбо|Южното полукълбо]]. [[Севернопасатно течение|Севернопасатното течение]] екваториално течение достигайки на запад до Филипините завива на север към Япония известно като топлото течение [[Курошио]]. В областта на 45° северна ширина течинието завива на изток и се разделя на север към Алеутските острови и клон на юг, кайто отново се включва в северното екваториално течение. Алеутското течение оформя циркулацията на водата в Берингово море, а друга част вече охладена завива на юг към [[Калифорния]] като [[Калифорнийско течение]], което се включва отново към Севернопасатното течение.
Line 129 ⟶ 138:
 
В северните части на океана водата замръзва в резултат на суровите климатични условия. Ледът е характерен за водите на Берингово, Охотско, Японско, Жълто море, покрай остров [[Хокайдо]] и полуостровите [[Камчатка]] и [[Аляска]]. В южните части на Тихи океан се срещат [[айсберг]]и, които се откъсват от ледената шапка на [[Антарктида]] и носени от теченията и ветровете се плават на север. Северната граница до която се срещат айсберги е 61 – 64° южна ширина през зимата и до 70° южна ширина през лятото.
 
▲== Релеф ==
Океанското дъно се отличава със сложен релеф. Ширината на [[шелф]]а варира от няколко десетки километра при американското крайбрежие до 700&nbsp;—&nbsp;800&nbsp;km в Берингово, Източно- и Южнокитайско море. Континенталните склонове са стръмни, често стъпаловидни и разчленени от [[каньон]]и. В северната и западната част на океана от полуостров Аляска до Нова Зеландия се простират система от [[котловина|котловини]], островни дъги и дълбоководни [[Океанска падина|океански падини]]. За тази част от океана са характерни разнообразен релеф, активнен вулканизъм, интензивна сеизмична активност. Най-големите дълбоководни котловини се срещат под Берингово, Охотско, Японско, Южнокитайско море и моретата Сулу, Сулавеси, Филипинско и Коралово. Същите варират от 3500 до 7500 метра.
 
Островните дъги са представени от една или две вериги от острови. На юг от Япония се разделят на два клона като заобикалят Филипинската котловина. В непосредстена близост се намират и океанските падини, които често имат рекордни дълбочини.
 
На дъното на Тихи океан се намират много и големи котловини: Североизточна, Северозападна, Източномарианска, Западнокаролинска, Източнокаролинска, Меланезийска, Централна, Южна, Белинсгаузен, Чилийска, Перуанска и други. Котловините са с дълбочина от 4000 до 7000&nbsp;m и имат предимно хълмисто дъно с групи или вериги от планини. Една от големите структури на дъното на океана е Източнотихоокеанския хребет като разделя океана на две асиметрични части.
 
== История ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Тихи_океан“.