Тихи океан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 111:
[[Файл:Kingcrabpile.jpg|мини|300п|[[Камчатски краб|Камчатския краб]] е ценен улов добиван от Берингово море]]
[[Файл:Spheniscus mendiculus -Galapagos -walking-8 (6).jpg|мини|300п|Макар че Галапагоските острови се намират на екватора студеното Хумболтово течение създава благоприятни условия за пингвините]]
[[Файл:Music show in Fiji.jpg|мини|300п|Хилядите отдалечени острови в океана се отличават със самобитна култура]]▼
=== Релеф на дъното ===
Line 119 ⟶ 120:
В пределите на тихоокеанската земна кора се намират обширни подводни котловини разделени от големи възвишения: Североизточна (6741 m), Северозападна (6987 m), Източномарианска (6771 m), Западнокаролинска, Източнокаролинска, Меланезийска (5395 m), Централна, Южна, Белинсхаузен (6063 m), Чилийска (5335 m), Перуанска и др. Като цяло дълбочините на котловините варират от 4000 до 7000 m, имат хълмисто дъно, осеяно с групи или вериги от подводни планини. Абисални равнини са развити в североизточната част на океана и край бреговете на [[Антарктида]]. Много от подводните планини са обкръжени с акумулативни шлейфове. Най-голямата тихоокеанска структура е Източнотихоокеанското възвишение, влизащо в световната система на средщно океанските хребети, но за разлика от другите хребети на тази система то разделя Тихия океан на две асиметрични части и е лишено от ясно изразени рифтови долини. Това подводно възвишение има странични разклонения хребетите: Галапагоски, Кокосов, Макуори, а неговото продължение на север е дългият и тесен полуостров [[Калифорния (полуостров)|Калифорния]]. Другите големи ясно изразени подводни възвишения по дъното на Тихия океан представляват вулканични валове и хребети: Лайн, Хавайски, Императорски, Маркус-Некер, Каролински, Маршалски, Туамоту и др. и платовидни възвишения: Шатски, Манихики и др. Множество от върховете на тези позитивни подводни релефни форми са увенчани с вулканични планини и острови, като най-големите от тях са [[Хавайски острови|Хавайските острови]] с действащи вулкани. Източната част на Тихия океан и Източнотихоокеанското възвишение се пресичат от многочислени зони на разломи с голямо протежение с посока изток-запад и северозапад-югоизток, съпътствани със значително хоризонтално преместване: Мендосино, Мъри, Молокаи, Кларион, Клипертън, Галапагос, Пасха, Челинджър, Агасис, Менард, Елтанин, Удинцев, Индевър, Скот и др., които са ясно изразени в подводния релеф чрез отстъпи и верижни планини.
=== Климат ===
== Геоложки строеж ==▼
Голямото простиране на Тихия океан от севе на юг определят разнообразието на неговия климат
Дъното на Източния Тихи океан е разпукано от на повърхностните води 26
Обемът на Тихия океан, е приблизително 622 милиона km³. Температурата на водата в него варира в широки граници
▲[[Файл:Music show in Fiji.jpg|мини|300п|Хилядите отдалечени острови в океана се отличават със самобитна култура]]
▲Обемът на Тихия океан, е приблизително 622 милиона km³. Температурата на водата в него варира в широки граници – от замръзване в полярните му краища до около 30 °C в близост до Екватора. Количеството на валежите в Тихия океан надвишава това на изпаряващата се вода. От реките в океана ежегодно постъпват над 30 хил.km³ прясна вода. Ето защо солеността на повърхностната вода на океана е по-ниска от тази на други големи водни басейни. Водата в близост до Екватора е по-малко солена от тази в средните географски ширини. Причината за това е, че на Екватора валежите са изобилни през цялата година. В умерените и полярните ширини солеността е ниска поради ниското ниво на изпарение на морската вода.
Движението на водата в Тихоокеанския басейн обикновено е в посока на часовниковата стрелка в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] и обратно на часовниковата стрелка в [[Южно полукълбо|Южното полукълбо]]. [[Севернопасатно течение|Севернопасатното течение]] екваториално течение достигайки на запад до Филипините завива на север към Япония известно като топлото течение [[Курошио]]. В областта на 45° северна ширина течинието завива на изток и се разделя на север към Алеутските острови и клон на юг, кайто отново се включва в северното екваториално течение. Алеутското течение оформя циркулацията на водата в Берингово море, а друга част вече охладена завива на юг към [[Калифорния]] като [[Калифорнийско течение]], което се включва отново към Севернопасатното течение.
Line 134 ⟶ 133:
[[Южноекваториално течение|Южноекваториалното течение]] достигайки на запад до Нова Гвинея завива на юг като [[Източноавстралийско течение]] което в антарктическите райони се слива със [[Западноветрово течение|Западноветровото течение]]. Преминава на изток и в района на [[нос Хорн]] се разделя. Северното му рамо завива на север покрай бреговете на [[Чили]] към [[Перу]] и Галапагоските острови. Този клон се нарича [[Хумболтово течение]].
Плътността на водата е в пряка зависимост от солеността и температерата на водата. Цветът на водата в субтропичните и тропичните ширини е синя, а прозрачността на определени места надвишава 50 m. В северните умерени ширини преобладават тъмно сини води, в района на бреговете зеленикави с прозрачност 15
Приливите в северните части на океана са неравномерни и големи
В северните части на океана водата замръзва в резултат на суровите климатични условия. Ледът е характерен за водите на Берингово, Охотско, Японско, Жълто море, покрай остров [[Хокайдо]] и полуостровите [[Камчатка]] и [[Аляска]]. В южните части на Тихи океан се срещат [[айсберг]]и, които се откъсват от ледената шапка на [[Антарктида]] и носени от теченията и ветровете се плават на север. Северната граница до която се срещат айсберги е 61
▲== Геоложки строеж ==
Разпространението на дънните наслаги е тясно свързано с тектониката и релефа на дъното и е подчинено на циркумконтиненталната, вертикалната и климатичната зоналност. Теригенните матириали (пясъци, алевролити) и глинестите наслаги са развити върху подводните краища на континентите, в морските котловини, дълбоководните падини и смесените части по дъното на осеана. Съществена роля играят турбиди (подводни мътни потоци), а във високите ширини – натрошени материали внасяни от ледниците. Сред биогенните наслаги преобладават пелагическите варовици – коколито-фораминифери, заемащи обширни пространства по дъното на океана на дълбочина до 4 – 4,5 km, а в плитчините – ракообразните и кораловите водорасли. Силициевите наслаги (диатомови и диатомо-ворадиолариеви) образуват три широки пояса в зоните с висока продуктивност на фитопланктон – северен, обхващащ далекоизточните морета, екваториален и субантарктичен. Освен това диатомовите тини присъстват в [[Калифорнийския залив]], близо до бреговете на [[Перу]] и по дъното на някои депресии и падини. Пелагическите „червени“ глини са развити на дълбочина над 4,5 – 5 km в слабопродуктивни зони. В западната част на океана дънните наслаги много често са обогатени с продукти от андезитов (пепел, туфити), а в централните части – от базалтов вулканизъм. Огромни площи от дъното на Тихия океан са покрити с желязно-манганови конкреции с повишено съдаржание на мед, никел и кобалт. В областта на Източнотихоокеанското възвишение и околните му котловини присъстват металоносни тини с повече от 10% желязо. В шелфа и подводните планини са разпространени фосфорити, предимно доантропогенни, като съвременни фосфорити се срещат в шелфа на [[Перу]] и [[Чили]]. По върховете и склоновете на много подводни хребети и възвишения, в зоната на разломите и по хълмистите дъна на котловините има обилни изходи от древни наслаги – от неогена до долното креда, а също и вулканични породи, предимно базалтови. В падините Тонга и Марианска са открити интрузивни ултраосновни и основни скали – дунити, перидотити, серпентинити, габро-норити. Мощността на утаечния пласт по дъното на океана и в падините се колебае от 0 до 2 – 3 km (средно няколко стотин метра), като се увеличава в близост до континентите и в екваториалната зона. По данни на дълбоководните океански сондирания, възрастта им постепенно се изменя от Източнотихоокеанското възвишение на северозапад – от плейстоцен-плиоценска до юрска (в района на платото Шатски), а на югоизток – до кредна възраст.
=== Полезни изкопаеми ===
Експлоатацията на минералните богатства на Тихия океан е затруднена от големите му дълбочини. В плитките води на континенталния шелф край бреговете на Австралия и Нова Зеландия се добива нефт и природен газ, перлите се добиват по бреговете на Австралия, Япония, Папуа-Нова Гвинея, Никарагуа, Панама и Филипините.<br />▼
<br />[[Желязо-манганови конкреции|ЖМК (Желязо-манганови конкреции)]]*<br />▼
Конкреционното поле Кларион
▲Приливите в северните части на океана са неравномерни и големи – от 5,4 m в залива Аляска до 12,9 m в Охотско море. В района на Соломоновите острови и Нова Гвинея приливите са сравнително слаби – до 2,5 m. Вълнението е най-силно в района между 40 и 60° южна ширина, в район където господстват силни западни ветрове („[[Ревящите четиридесет]]“), а в Северното полукълбо северно от 40° северна ширина. Максималната височина на вълни предизвикани от силни ветрове достига над 15 m, а дължината им надвишава 300 m. Тук са характерни вълните [[цунами]], които най-често се появяват в северните, югозападните и югоизточните крайбрежия на океана.
▲В северните части на океана водата замръзва в резултат на суровите климатични условия. Ледът е характерен за водите на Берингово, Охотско, Японско, Жълто море, покрай остров [[Хокайдо]] и полуостровите [[Камчатка]] и [[Аляска]]. В южните части на Тихи океан се срещат [[айсберг]]и, които се откъсват от ледената шапка на [[Антарктида]] и носени от теченията и ветровете се плават на север. Северната граница до която се срещат айсберги е 61 – 64° южна ширина през зимата и до 70° южна ширина през лятото.
== История ==
Line 154 ⟶ 166:
Въпреки че през 1898 г. Съединените щати придобиват контрол над Гуам и Филипините от Испания, след 1914 г. Япония контролира голяма част от западната част на Тихия океан. По време на [[Втората световна война]] тя става и основен агресор в западната част на океана като окупира голяма част от колониите на своите противници във войната. След края на Втората световна война много бивши колонии в Тихия океан се превръщат в независими държави. Най-интензивен е процесът на антиколониализъм в периода между 1950-те до 1970-те години, когато голяма част от колониалните владения се превръщат в независими държави.
▲Експлоатацията на минералните богатства на Тихия океан е затруднена от големите му дълбочини. В плитките води на континенталния шелф край бреговете на Австралия и Нова Зеландия се добива нефт и природен газ, перлите се добиват по бреговете на Австралия, Япония, Папуа-Нова Гвинея, Никарагуа, Панама и Филипините.<br />
▲[[Желязо-манганови конкреции|ЖМК (Желязо-манганови конкреции)]]*<br />
▲Конкреционното поле Кларион – Клипертон днес е най-изученият участък на дъното на Световния океан. Резултатите от неговото изучаване и проучване дават основание да бъдат обособени огромни площи на дъното на района, разпределени между няколко държави: Франция, Япония, Русия, Индия, Китай, Южна Корея и съвместната организация „Интерокеанметал“. През 2001 г. консорциумът „Интерокеанметал“ в състав България, Русия, Куба, Полша, Словакия и Чехия подписват контракт с Международния орган по дъното – МОД. Регулирането на дейностите в МОД на Световния океан се осъществява от ООН, щаб-квартирата на която се намира в Кингстън – Ямайка. МОД при ООН издава на „Интерокеанметал“ международен сертификат за изучаване и усвояване на нетрадиционен тип, комплексна минерална суровина – ЖМК, на площ от 75 000 km<sup>2</sup> в Тихия океан, заключен между разломите Кларион – Клипертон. Конкреционните руди от района Кларион – Клипертон, под юрисдикцията на „Интерокеанметал“ се отличават с висока рентабилност. В тях се съдържат Mn (27 – 30 %); Ni (1,17 – 1, 39 %); Cu (1,0 – 1,29 %); Co (0,18 – 0,30%). Характерно за конкрециите е високото и устойчиво съдържание на Ni-Cu-Co ≥ 2,5 % и високата им плътност на разпространение – 10 – 20 kg/m<sup>2</sup>.<br />
== Флора и фауна ==
| |||