Хайдутин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
Впоследствие четите на воеводите от 60-те години на 19 век, като Панайот Хитов, "хвърковатия" Филип Тотю, Сидер воевода използват именно модела на Раковски - създаване на героичен ореол и борба с османците. За сравнение - старите чети от 17-18 в. са повече "айдуци", отколкото "хайдути". Те се появяват след разпадане на четите (бандите) на кърджалиите и далиите, каквито са примерите с Индже воевода и Осман пазвантоглу.
интересна характеристика прави н българското хайдутство Захари Стоянов в "записки по българските въстания"
"Наистина, че тия са излязвали няколко пъти по Балкана, като например Тотювото и Панайотово минувание в 1887 г., но това беше тогава, когато турците гледаха на българските чети като на разбойници и целта им още не беше определена. По-после обаче, когато нуждата от войводи започна да се усеща от година на година повече, поведението на тия някогашни юнаци беше неудовлетворително, ако не и скандальозно.... За дяда Панайота нека кажат сливенци. Старите войводи имаха значение и кураж дотогава, докогато минуваха за '''''хайдути''''' и докогато турските аени ги имаха за бабаити на равна степен с турците. ''Щом думата '''комита''' доби право на гражданство, щом бесилките се устроиха из България, мисията на старите войводи престана вече. Нови идеи — нови хора!"''<ref>Записки по българските въстания, Стоянов, захари, 4 глава " Въстанието от 1875"</ref>
Организираното съпротивително въоръжено движение по българските земи срещу централната османска власт е известно в българската историография като '''хайдутство'''.
Line 137 ⟶ 141:
[[Ильо войвода]] (известен и като последния хайдутин) от село [[Берово]], Малашевско, заедно с [[Георги Раковски]] е водач на [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в [[Белград]]. Ильо е извънредно ценен със съветите си които дава при изграждането на [[ВМОРО]].
След [[освобождение на България|освобождението на България]], хайдутството е погълнато от движението за национално обединение на българските земи. Към него са вливат известни войводи като Иванчо Карасулията, Петко Воевода, Апостол войвода – Ениджевардарското слънце и пр.
== Отражение върху фолклора ==
| |||