Тихи океан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 27:
=== Географски показатели ===
Тихият океан се простира от север на юг на 15,8 хил. km, а от изток на запад – на 19,5 хил. km. Площ без периферните морета 165 246,2 хил.km<sup>2</sup>, средна дълбочина 4282 m, обем на водата 707 555 хил.km<sup>3</sup>.
=== Морета и заливи на Тихия океан ===
Ред 96:
В западната част на океана са разположени архипелазите [[Малайски архипелаг|Малайски]] ([[Калимантан]], [[Суматра]], [[Ява]], [[Сулавеси]], [[Тимор]] и др.), [[Филипини|Филипински]] ([[Лусон]], [[Минданао]], [[Палаван]] и др.) и [[Япония|Японски]] ([[Хоншу]], [[Хокайдо]], [[Кюшу]] и др.). По-големите единични острови на запад са [[Хайнан]], [[Тайван]] и [[Сахалин]]. [[Курилски острови|Курилските острови]] отделят [[Охотско море]] от океана, а по на север [[Алеутски острови|Алеутските острови]] оформят дъга между [[Азия]] и [[Северна Америка]] като отделят [[Берингово море]] на север. По крайбрежието на Америка островните групи са по-малко като се отличават архипелази в непосредствена близост до континента, оформени в резултат на ледниковата активност ([[Кралица Шарлота (острови)|Кралица Шарлота]], [[Ванкувър (остров)|Ванкувър]], [[Чилое]] и др.). По крайбрежието на [[Калифорния]] се намират островите [[Ченъл]], а на Екватора близо до [[Южна Америка]] – островите [[Галапагос]]. Хавайският архипелаг е разположен почти в центъра на Тихи океан.
Острови в Тихия океан са от четири основни типа: континентални, високи острови, коралови рифове, коралови и повдигнати платформи. Континенталните острови включват Нова Гвинея, Нова Зеландия и Филипините. Някои от тези острови са структурно свързани с близките континенти. Високите острови са с вулканичен произход. Много от тях имат и активни вулкани. Сред тях са Бугенвил, Хавай и Соломоновите острови. Третият и четвъртият вид острови са резултат от коралови наслагвания в резултат на жизнената дейност на миниатюрните
=== Брегове ===
Преобладаващите брегове на Тихия океан са от фиордов и абразионен тип. Източните му брегове, от залива Пюджет Саунд в [[Аляска]] до остров [[Чилое]] в [[Чили]] са от абразионен тип, слабо разчленени и придемно планински, а на юг (до нос [[Хорн (нос)|Хорн]]) и на север (до [[Алеутски острови|Алеутските острови]]) – от фиордов тип. Крайбрежията на периферните морета са от фиордов тип на север (бреговете на [[Берингово море]] и [[Камчатка]]), на юг – от абразионен тип (покрай планинските крайбрежни вериги) и акумулативен тип (покрай крайбрежните низини). В тропическия пояс на запад бреговете са основно коралови, на места с бариерни рифове. Бреговете на [[Антарктида]] са образувани основно от [[Шелфов ледник|шелфови ледници]].
[[Файл:Pacific elevation.jpg|300п|мини|Дълбочинен релеф на Тихия Океан]]
Ред 105:
[[Файл:Aerial view of Nauru.jpg|мини|300п|Водите на океана са прозрачни и сини]]
[[Файл:Nome Alaska bering sea.jpg|мини|300п|Водите на Берингово море са замръзнали в голяма част от годината]]
[[Файл:Marianatrenchmap.png|мини|300п|Марианската падина се намира под източната
[[Файл:Super typhoon oliwa.JPG|мини|300п|Топлите океански води са причина за чести зараждания на тайфуни]]
[[Файл:Hangaroa Moais.jpg|мини|300п|Великденски остров]]
Ред 114:
=== Релеф на дъното ===
Подводните периферии на континентите, обкръжаващи Тихия океан, се отличават със сложността на релефа и геоложкия си строеж. Ширината на шелфа се колебае от няколко десетки километра (край американските брегове) до 700 – 800 km (в [[Берингово море|Берингово]], [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Южнокитайско море]]), а дълбочината на външния му край – от 150 до 500 m. Континенталните склонове са стръмни, често стъпаловидни, разчленени от каньони в които се откриват древни скали с различна възраст. По северната и западната периферия на океана, от полуостров [[Аляска]] до [[Нова Зеландия]] се простира система от котловини, обособени в периферни морета, островни дъги и
Островните дъги в Тихия океан са представени от една или две вериги острови, като зъдължително във външната верига съвременният вулканизъм отсъства ([[Алеутски острови|Алеутски]] и [[Курилски острови]]). На юг от [[Япония]] те се разделят на два клона, обхващайки от запад и изток Филипинската котловина. С островните дъги са свързани и дълбоководните падини (ровове), кътето се намират най-големите дълбочини на океана (в m): Алеутска (7822), Курило-Камчатска (9717), Японска (8412), Идзу-Бонинска (9810), Волкано (9156), [[Марианска падина|Марианска]] (11 022), Филипинска (10 265), Новобританска (8320), Бугенвилска (9103), Тонга (10 882), Кермадек (10 047) и др. Покрай [[Южна Америка|Южна]] и [[Централна Америка]] се простират падините: Чилийска (8069), Перуанска (6601), Централноамериканска (6489) и Цедрос (6225)., а на север, покрай западното крайбрежие на [[Северна Америка]] те отсъстват. Дълбоководните падини съответстват на изходите на повърхността на грандиозните разломи, които са силно наклонени към континентите и дълбоко навлизащи в горната мантия (зоната на Беньоф) на Земята. Покрай подводните падини и успоредно на тях се простира т.н. андезитова линия – границата на развитие на андезитовите вулкани.
В пределите на тихоокеанската земна кора се намират обширни подводни котловини разделени от големи възвишения: Североизточна (6741 m), Северозападна (6987 m), Източномарианска (6771 m), Западнокаролинска, Източнокаролинска, Меланезийска (5395 m), Централна, Южна, Белинсхаузен (6063 m), Чилийска (5335 m), Перуанска и др. Като цяло дълбочините на котловините варират от 4000 до 7000 m, имат хълмисто дъно, осеяно с групи или вериги от подводни планини. Абисални равнини са развити в североизточната част на океана и край бреговете на [[Антарктида]]. Много от подводните планини са обкръжени с акумулативни шлейфове. Най-голямата тихоокеанска структура е Източнотихоокеанското възвишение, влизащо в световната система на
=== Климат ===
Голямото простиране на Тихия океан от север на юг определят разнообразието на неговия климат – от екваториален до субарктичен на север и антарктичен на юг. Голяма част от неговата повърхност, приблизително между 40°с.ш. и 42°ю.ш. се простира в поясите с екваториален, тропичен и субтропичен климат. Циркулацията на атмосферата над Тихия океан се определя основно от областите с определено атмосферно налягане: Алеутски минимум, Северотихоокеански, Южнотихоокеански и Антарктически максимуми. Указаните центрове и тяхното взаимодействие обуславят голямото постоянство на североизточните на север и югоизточните на юг ветрове с умерена сила – [[пасат]]и в тропическите и субтропическите части на океана и силните западни ветрове в умерените ширини. Особено силни западни ветрове се наблюдават в южните умерени ширини, където повторяемостта на щормовете съставлява 25 – 35%, докато в северните умерени ширини те са 30% през зимата и 5% през лятото. В западната част на тропическата зона от юни до ноември често явление са
=== Флора и фауна ===
Растителният свят в Тихия океан е съсредоточен в горните 200 метра под неговата повърхност. Животните и бактериите обитават както този слой, така и цялата океанска шир и дъното. Най-голямо разнообразие има в района на шелфа и най-вече в плитките крайбрежни райони, където видовото многообразие е огромно. В тропическите води е характерно повсеместното развитие на корали, образуващи коралови рифове, а в самото крайбрежие се развиват мангрови гори.
Съществува пряка корелация на видовото многообразие в хладни и топли тропически води. Броят на видовете в тропическите води рязко се увеличава, но се намалява плътността на представителите му. Например в Беринговия
Фауната на Тихия океан включва около 100 000 вида, 2800 от които са [[риби]] ([[селда]], [[скумрия]], [[сардина]], сайра, минтай, [[Тон (зоология)|тон]], [[калканови]], [[треска]], [[акули]]).В Тихия океан се осъществява повече от половината улов на риба в света. В зоната на шелфа има – разнообразни [[водорасли]], [[молюски]], [[червеи]], [[ракообразни]] и др. организми. В тропичните ширини – силно развитие на кораловите рифове. В умерените ширини – много [[бозайници]] ([[кит]], [[косатка]], [[морж]], [[тюлен]]. Във фауната има много [[ендемит]]и.
Ред 135:
Обемът на Тихия океан, е приблизително 622 милиона km³. Температурата на водата в него варира в широки граници – от замръзване в полярните му краища до около 30 °C в близост до Екватора. Количеството на валежите в Тихия океан надвишава това на изпаряващата се вода. От реките в океана ежегодно постъпват над 30 хил.km³ прясна вода. Ето защо солеността на повърхностната вода на океана е по-ниска от тази на други големи водни басейни. Водата в близост до Екватора е по-малко солена от тази в средните географски ширини. Причината за това е, че на Екватора валежите са изобилни през цялата година. В умерените и полярните ширини солеността е ниска поради ниското ниво на изпарение на морската вода.
Движението на водата в Тихоокеанския басейн обикновено е в посока на часовниковата стрелка в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] и обратно на часовниковата стрелка в [[Южно полукълбо|Южното полукълбо]]. [[Севернопасатно течение|Севернопасатното течение]] екваториално течение достигайки на запад до Филипините завива на север към Япония известно като топлото течение [[Курошио]]. В областта на 45° северна ширина
[[Южноекваториално течение|Южноекваториалното течение]] достигайки на запад до Нова Гвинея завива на юг като [[Източноавстралийско течение]] което в антарктическите райони се слива със [[Западноветрово течение|Западноветровото течение]]. Преминава на изток и в района на [[нос Хорн]] се разделя. Северното му рамо завива на север покрай бреговете на [[Чили]] към [[Перу]] и Галапагоските острови. Този клон се нарича [[Хумболтово течение]].
Плътността на водата е в пряка зависимост от солеността и
Приливите в северните части на океана са неравномерни и големи – от 5,4 m в залива Аляска до 12,9 m в Охотско море. В района на Соломоновите острови и Нова Гвинея приливите са сравнително слаби – до 2,5 m. Вълнението е най-силно в района между 40 и 60° южна ширина, в район където господстват силни западни ветрове („[[Ревящите четиридесет]]“), а в Северното полукълбо северно от 40° северна ширина. Максималната височина на вълни предизвикани от силни ветрове достига над 15 m, а дължината им надвишава 300 m. Тук са характерни вълните [[цунами]], които най-често се появяват в северните, югозападните и югоизточните крайбрежия на океана.
Ред 147:
== Геоложки строеж ==
Разпространението на дънните наслаги е тясно свързано с тектониката и релефа на дъното и е подчинено на циркумконтиненталната, вертикалната и климатичната зоналност. Теригенните
=== Полезни изкопаеми ===
|