Димитър Митрев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: премахване на уикивръзки към години |
Редакция без резюме |
||
Ред 6:
| портрет = Dimitar MITREV.tif
| портрет-описание =
| роден-място = [[Дедеагач]], [[Царство България]]
| починал-място = [[Охрид]], [[Социалистическа федеративна република Югославия]]
| вложки = {{Личност/Учен
Ред 26:
Митрев е роден в [[Дедеагач]], България (днес Александруполи, Гърция) в 1919 година. Произхожда от уважаван [[българи|български]] [[Род (общност)|род]] от село [[Завой (Община Охрид)|Завой]], [[Охрид]]ско – баща му [[Анастас Митрев]] е един от най-популярните за времето си български [[Българска екзархия|екзархийски]] учители. След като Дедеагач е изгубен от България през 1919 г., в началото на 20-те години родителите му се преселват в София, където той отрасва и учи. По късно става член на [[БКП]] и приема идеите на [[Коминтерн]]а за създаване на отделна македонска нация. През 1938 година Митрев участва във формирането на [[Македонски литературен кръжок|Македонския литературен кръжок]] в София заедно с [[Никола Вапцаров]], [[Коле Неделковски]], [[Георги Абаджиев (писател)|Георги Абаджиев]], [[Антон Попов (журналист)|Антон Попов]]. В началото на 1941 година заедно с Вапцаров започва издаването и редактирането на вестник „Литературен критик“. Главен редактор е на вестник „[[Народен бюлетин]]“.
През 1947 г. възприел изцяло принципите на [[македонизъм|македонизма]], подкрепяни тогава и от българските власти, Димитър Митрев се премества да живее в [[Скопие]]. Редактор е на списанието
В цялото си научно творчество и в преподавателската си дейност Митрев защитава принципа на [[социалистически реализъм|социалистическия реализъм]], който е в основата и на книгата му „Теория на литературата“. В периода 1974 – 1976 е ректор на Скопския университет.<ref>{{cite book |title= Повоените македонски писатели|last= Котевска|first= Милка|coauthors= Лидия Мирчевска|publisher= Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“|location= Битола|pages= 160|url= http://www.scribd.com/doc/50316811/Повоенните-македонски-писатели|accessdate= 18 април 2014 г}}</ref>
| |||