Данов хълм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 13:
Смята се, че през [[Римска империя|римско време]] на върха на хълма се е намирал храм на [[Венера]].
Името му на [[турски език|турски]] означава ''Часовников хълм'' заради [[Часовникова кула (Пловдив)|Часовниковата кула]], издигната през [[16 век]] на върха му. Тя е една от най-старите в [[Източна Европа]] и представлява каменна призма с височина 17,5 метра. Турците са го използвали за барутен склад на пловдивския гарнизон.<ref name=":3">Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016</ref>
В първия модерен градоустройствен план, изготвен от [[Йосиф Шнитер]], хълмът е наименован ''Часовия хълм''. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които е през [[1812]] година (според арабския надпис над входа). Кулата е изпозвана за пожарникарски наблюдателен пост в периода между двете световни войни.<ref name=":3" />
Официално се именува '''Данов хълм''' в чест на българския възрожденец и книгоиздател [[Христо Г. Данов]] - общественик и кмет на град Пловдив. Известно време хълмът е носил името на [[Васил Коларов]] — бивш държавен глава и министър-председател. Хълмът има добра инфраструктура, което е причина и за по-малкия брой местни растителни и животински видове.<ref name=":0">[http://mgu.bg/geosites/plovdivski-tepeta.html сайт Геоложки феномени на България]</ref>
| |||