Тихи океан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 140:
В Тихия океан количеството на валежите надвишава изпарението, а като се отчете и притока на речна вода (реки: [[Мъри (река)|Мъри]], [[Меконг]], Сицзян, [[Яндзъ]], [[Хуанхъ]], [[Амур]], [[Анадир (река)|Анадир]], [[Юкон]], [[Фрейзър (река)|Фрейзър]], [[Колумбия (река)|Колумбия]] и др.) около 30 хил. km<sup>3</sup>/год. солеността на повърхностните води е по-малка, отколкото в другите океани (средна соленост 34,58‰). Най-ниска соленост (30,0 – 31,0 и по-малко) се отчита на запад и изток в северните умерени ширини и в крайбрежните райони в източните му части. Най-висока соленост (35,5‰ и 36,5‰) се отчита съответно в северните и южните субтропични ширини. В района на Екватора солеността е 34,5‰ и се понижава до 32,0‰ и по-малко във високите ширини на север и до 33,5‰ и по-малко на юг.
Плътността на водата е в пряка зависимост от солеността и температерата на водата и сравнително равномерно се увеличава от екватора към високите ширини. На екватора тя е 1,0215 – 1,0225 gr/sm<sup>3</sup>, на север – 1,0265 gr/sm<sup>3</sup> и повече, на юг – 1,0275 gr/sm<sup>3</sup> и повече. Цветът на водата в субтропичните и тропичните ширини е синя, а прозрачността на определени места надвишава 50 m. В северните умерени ширини преобладават тъмно сини води, в района на бреговете зеленикави с прозрачност 15 – 25 m. В антарктическите ширини цветът е зеленикав с прозрачност до 25 m.▼
=== Приливи ===
▲Плътността на водата е в пряка зависимост от солеността и температерата на водата. Цветът на водата в субтропичните и тропичните ширини е синя, а прозрачността на определени места надвишава 50 m. В северните умерени ширини преобладават тъмно сини води, в района на бреговете зеленикави с прозрачност 15 – 25 m. В антарктическите ширини цветът е зеленикав с прозрачност до 25 m.
=== Ледови явления ===
▲Приливите в северните части на океана са неравномерни и големи – от 5,4 m в залива Аляска до 12,9 m в Охотско море. В района на Соломоновите острови и Нова Гвинея приливите са сравнително слаби – до 2,5 m. Вълнението е най-силно в района между 40 и 60° южна ширина, в район където господстват силни западни ветрове („[[Ревящите четиридесет]]“), а в Северното полукълбо северно от 40° северна ширина. Максималната височина на вълни предизвикани от силни ветрове достига над 15 m, а дължината им надвишава 300 m. Тук са характерни вълните [[цунами]], които най-често се появяват в северните, югозападните и югоизточните крайбрежия на океана.
В северните части на океана водата замръзва в резултат на суровите климатични условия. Ледът е характерен за водите на Берингово, Охотско, Японско, Жълто море, заливите покрай остров [[Хокайдо]] и полуостровите [[Камчатка]] и [[Аляска]], като през зимата и пролетта ледовете се отнасят от Курилското течение в крайните северозападни части на океана. В Аляския залив се срещат малки айсберги. В южните части на Тихи океан по-често се срещат плаващи ледове и [[айсберг]]и, които се
=== Дълбочинна циркулация ===
▲В северните части на океана водата замръзва в резултат на суровите климатични условия. Ледът е характерен за водите на Берингово, Охотско, Японско, Жълто море, покрай остров [[Хокайдо]] и полуостровите [[Камчатка]] и [[Аляска]]. В южните части на Тихи океан се срещат [[айсберг]]и, които се откъсват от ледената шапка на [[Антарктида]] и носени от теченията и ветровете се плават на север. Северната граница до която се срещат айсберги е 61 – 64° южна ширина през зимата и до 70° южна ширина през лятото.
== Геоложки строеж ==
| |||