Разлика между версии на „Тихи океан“

 
== История на изследване на Тихия океан ==
Условно историята на изследванията на Тихия океан могат да се разделят на 3 периода: от древните плавания до 1804 г., от 1804 до 1873 г. и от 1873 г. до днес.
 
=== От древните плавания до 1804 г. ===
Основните човешки миграции в Тихия океан настъпват в праисторически времена. Те са извършени основно от [[полинезийци]]те от азиатските брегове към островите на Полинезия до [[Таити]], а на по-късни етапи и към Хавай, Нова Зеландия и Великденския остров. Няколко столетия основната доминираща сила в района на океана бил Китай. Още от 3 век пр.н.е. страната предприема експанзионистична политика на юг към Виетнам, а по-късно към Корея и Япония.
 
Океанът е открит от европейците в началото на 16 век. Първият, който го вижда и навлиза в мунеговите изследователводи е испанецът [[Васко Нунес де Балбоа]], който през 1513 г., който преминава [[Панамски провлак|Панамския провлак]] и достига до тихоокеанското крайбрежие на [[Централна Америка]]. Де Балбоа го нарича както Mar del Sur (Южно море). Съвременното си име океанът получава от португалецът [[Фернандо Магелан]], който при своята околосветска обиколка след преминаването покрай южния край на [[Южна Америка]] попада в сравнително тихия и спокоен воден басейн. Поради тази причина го нарича Pacífico. През 1564 г., испански изследователи водени от [[Мигел Лопес Легаспи]] прекосяват океана от [[Мексико]] до [[Филипини]]те и [[Мариански острови|Марианските острови]]. През останалата част на 16 век океанът се намира основно под испанско влияние с кораби, плаващи от [[Мексико]] и [[Перу]] към Филипините през [[Гуам]]. Създадена е и испанската източноиндийска компания. Манилските галеони са експлоатирани в продължение на два и половина века като са свързвали [[Манила]] и [[Акапулко]], а търговският път представлявал един от най-дългите в историята. Испански експедиции откриват и [[Тувалу]], Маркизките, Соломоновите острови и Нова Гвинея в южната част на Тихия океан.
 
В търсене на Тера Аустралис Инкогнита през 17 век испански изследователи откриват островите [[Питкерн]] и [[Вануату]], а холандски изследователи преминавпреминават около [[Южна Африка]] и се насочвалинасочват в посока Тихи океан в търсене на търговски пътища. През 1642 г. [[Абел Тасман]] открива [[Тасмания]] и Нова Зеландия. В средата на 18 век в северната част на океана руски изследователи започват активно да проучват бреговете на [[Аляска]] и Алеутските острови ([[Витус Беринг]], [[Алексей Чириков]] 1728, 1741 г.). Испанците достигат на северозапад до остров [[Ванкувър (остров)|Ванкувър]]. Французите откриват голяма част от Полинезия, а великият английският изследователмореплавател [[Джеймс Кук]] прави три пътувания в(1768 южната част71, 1772 – 75 и 1776 – 79 г.) и открива, изследва и картира огромни части от окана. През този първи период е изследвано почти цялото пространство на Тихия океан, дос Австралия,изключение Хавайскитена острови инай-южните Севернаму Америкарайони.
 
=== Изследвания от 1804 до 1873 г. ===
С развитието на империализма през 19 век големите европейски колониални страни окупират голяма част от [[Океания]], а през следващите десетилетия сили започват да мерят и [[САЩ]] и [[Япония]]. През този период започват да се провеждат систематични изследвания на физическите свойства на повърхностните и дълбочинните води, като началото е от първата руска околосветска експедиция (1804 – 06 г.) възглавявана от [[Иван Крузенщерн]] и [[Юрий Лисянски]]. Значителен принос в океанографските проучвания са направени от пътуванията на кораба „[[Бийгъл]]“ през 1830 г., с Чарлз Дарвин на борда; „HMS Challenger“ през 1870 г., „USS Tuscarora“ през 1873 – 1876 г. и на немския „Gazelle“ през 1874 – 1876 г.
 
=== Изследвания след 1873 г. ===
Въпреки че през 1898 г. Съединените щати придобиват контрол над Гуам и Филипините от Испания, след 1914 г. Япония контролира голяма част от западната част на Тихия океан. По време на [[Втората световна война]] тя става и основен агресор в западната част на океана като окупира голяма част от колониите на своите противници във войната. След края на Втората световна война много бивши колонии в Тихия океан се превръщат в независими държави. Най-интензивен е процесът на антиколониализъм в периода между 1950-те до 1970-те години, когато голяма част от колониалните владения се превръщат в независими държави.