Разлика между версии на „Люба Ивошевич“

}}
 
'''Люба Ивошевич-Димитрова''' ({{lang-sr|Љубица Ивошевић-Димитров}}) е сръбска поетеса, деятелка на профсъюзното движение и [[Българскатабългарска комунистическа партия]]. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борбипоетеса и влиза в Сръбската социалдемократическа партия.синдикалистка, Съпругасъпруга на [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]].
 
Тя е деятелка на [[Българската комунистическа партия]], а преди това на Сръбската социалдемократическа партия и профсъюзното движение в Югославия. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и влиза в Сръбската социалдемократическа партия.
 
== Биография ==
Останала отрано без майка, тя е отгледана от леля си. На 14 години вече работи като шивачка. Няколко години по-късно вече е в Белград, а след това във Виена. Става известна моделиерка. Изнася беседи, учи езици. Става покрай брат си активна синдикалистка. Става известна моделиерка.
 
През 1902 година идва в България и става членка на [[БРСДП]]. След кратък престой в Русе и Сливен се мести през 1904 г. в София, където започва работа в ателието за луксозно облекло на придворния шивач С. Полицер, на което малко по-късно става управителка.
 
Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | pages = 33 | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref>. От 1909 до 1912 г. е редакторка на българския вестник "Шивашки„Шивашки работник"работник“.
 
От 1914 г. е членка на Централната женска комисия при ЦК на [[БРСДП (т.с.)]]. През 1920 г. е пратеничка на [[БКП (т.с.)]] на конгрес на [[Югославската комунистическа партия]]. След [[Септемврийското въстание]] от 1923 г. емигрира в [[СССР]], където остава до смъртта си през 1933 г.
 
== Личен живот ==
Любица Ивошевич се запознава с един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия - [[Михаил Кантарджиев (социалист)|Михаил Кантарджиев]] - социалистсъосновател на [[БРСДП|Българската работническа социалдемократическа партия]] и синдикалист от Сливен. През 1903 г. тя се омъжва за него, но бракът им трае около година и след развода тя се премества в София. Развеждат се поради партийни разногласия, защото той е „широк”, а тя – „тесен” социалист. След развода тя се премества в София.
 
През 1906 г. се омъжва за Георги Димитров. Тя не само издържа семейството, но и поема образованието на незавършилия основно училище Димитров. Години наред заляга с него над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Успехите му сред нежния пол обаче силно я нараняват и предизвикват болезнената ѝ ревност още в България. Нейният живот с Димитров впоследствие става тежък. Той е човек, който почти не се прибира вкъщи. Люба не може да роди дете.
 
След 1923 г. тя живее постоянно в московския хотел "Люкс", където изпада в депресия. През 1927 г., вече психично болнаразстроена, Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. Арестуването на Димитров през 1933 г. по обвинението за подпалване на Райхстага[[Райхстаг]]а изостря състоянието ѝ. Самоубива се, като се хвърля от последния етаж на санаториума.
 
== Личен живот ==
{{СОРТКАТ:Ивошевич, Люба}}
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]]
[[Категория:ГеоргиПрофсъюзни Димитровдейци в Югославия]]
[[Категория:Сръбски общественици]]
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Български поети]]
[[Категория:Сръбски поети]]
[[Категория:РодениГеорги в КрагуевацДимитров]]
[[Категория:Починали в Москва]]
[[Категория:ПрофсъюзниРодени дейцив Крагуевац]]