Атанас Пейков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 7:
}}
 
'''Атанас Пейков''' ({{lang-el|Αθανάσιος Πέικος или Θανάσης Πέϊκος}}), е [[гърци|гръцки]] и [[българи|български]] интелектуалец, активист на [[Гръцка комунистическа партия|Гръцката комунистическа партия (ГКП)]] и [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)]],.

Той е създател на слабопроучена българска книжовна норма, основана на диалектите от Югозападна Македония и на [[българска азбука|българската азбука]].
 
== Биография ==
Атанас ПейковРоден е роден около 1903 година в [[костурско]]то село [[Бабчор]], днес в [[Гърция]]. Завършва гимназия и работи като журналист. През 1925 година издава в Лерин първия си вестник - сатиричния лист „[[Купупи]]“ (в превод ''Комар''). През 1930 година редактира издавания от [[Менелай Гелев]] лерински[[лерин]]ски вестник „[[Македонико Спинтира]]“ (''Македонска искра''). Пише стихове, които публикува в солунските списания.
 
Активно се ангажира с ВМРО (обединена) и гръцката левица. Заради дейността си през 1934 година е арестуван, осъден и заточен в островите [[Анафи]], [[Фолегандрос]] и [[Агиос Евстратиос]]. По-късно работи като редактор на популисткия вестник „[[Лаики Фони]]“ (''Глас на народа''). При режима на генерал [[Йоанис Метаксас]] през 1939 година е хвърлен в затвора [[Акронавплия]], където лежие заедно с еднинякои от най-видните членове на ГКП.
 
На 28 юни 1941 година с активното застъпничество на българската легация в [[Атина]] Атанас Пейков е освободен от затвора заедно с [[Андрей Чипов]], [[Лазар Дамов]] и още 24 политически затворници, българи от [[Егейска Македония|Южна Македония]]. Установява се в [[Драма (град)|Драма]], където получава българско гражданствоподанство и става член на управата на местната обществена сила. Работи като чиновник в тютюнева фирма.
 
След септември 1944 година Атанас Пейков се премества в [[София]], където работи в [[Радио София]] като редактор на предаванията на гръцки език. След 1947 година става редактор-преводач в информационното бюро на ГКП „Елас прес“.
 
През 1951 година заминава за [[Букурещ]] и работи в македонския отдел на издателството „Неа Елада“ при ЦК на ГКП. Списва македонската страница на гръцкия емигрантски вестник „[[Неа Зои (1949)|Неа Зои]]“. Чужд на наложения в [[Югославия|Югославска]] Македония нов официален език. Създава „Граматика на македонския език“ (1952), в която предлага нова езикова норма, основана върху диалектите на Югозападна Македония ([[Леринско]], [[Костурско]], [[Воденско]]) с употреба на [[българска азбука|българската азбука]]. На тази норма през 1950-те години са отпечатани редица книги, вестници и списания, издадени от ГКП в емиграция.
 
Чужд на наложения в [[Югославия|Югославска]] Македония нов официален език. Създава „Граматика на македонския език“ (1952), в която предлага нова езикова норма, основана върху диалектите на Югозападна Македония ([[Леринско]], [[Костурско]], [[Воденско]]) с употреба на [[българска азбука|българската азбука]]. На тази норма през 1950-те години са отпечатани редица книги, вестници и списания, издадени от ГКП в емиграция.
По-късно се преселва в [[София]], където и почива в 1971 година.
 
По-късно се преселва в [[София]], където и почива впрез 1971 година.
Атанас Пейков се представя като лоялен комунист, предан на ГКП и противник на политическите домогвания на [[ЮКП]] и нейния агресивен проюгославски [[македонизъм]]. Отнася се с уважение и чувство за близост към [[България]], където прекарва редица години от живота си.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?189 Даскалов, Георги. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Македонски преглед,2006,№ 3, 33-37.]</ref><ref>Кирјазовски, Ристо. Македонската политичка емиграција от егејскиот дел на Македонија во источноевропските земји по Втората светска војна. Скопје, 1989, 221-233.</ref><ref>Доневски, Ѓорѓи. Бапчор. Скопје, 1996.</ref>
 
Атанас Пейков се представя като лоялен комунист, предан на ГКП и противник на политическите домогвания на [[ЮКП]] и нейния агресивен проюгославски [[македонизъм]]. Отнася се с уважение и чувство за близост към [[България]], където прекарва редица години от живота си.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?189 Даскалов, Георги. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Македонски преглед,2006,№ 3, 33-37.]</ref><ref>Кирјазовски, Ристо. Македонската политичка емиграција от егејскиот дел на Македонија во источноевропските земји по Втората светска војна. Скопје, 1989, 221-233.</ref><ref>Доневски, Ѓорѓи. Бапчор. Скопје, 1996.</ref>.
 
== Бележки ==
Line 29 ⟶ 33:
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Пейков, Атанас}}
[[Категория:Починали в София]]
 
[[Категория:Хора от дем Костур]]
[[Категория:Български комунистипросветни дейци от Македония]]
[[Категория:Български революционери от Македония]]
[[Категория:Български журналисти от Македония]]
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]]
[[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Гърци от български произход]]
[[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]]
[[Категория:Български просветни дейци от Македониякомунисти]]
[[Категория:Гръцки комунисти]]
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Румънски журналисти]]
[[Категория:Гръцки журналисти]]
[[Категория:Гръцки издатели на вестници]]
[[Категория:Гръцки поети]]