Атлантически океан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 36:
</div>
Освен упоменатите по-горе морски басейни в Атлантическия океан има големи морски заливи, като някои от тях са признати от Международната хидрографска организация за отделни водни басейни: [[Ла Плата]], [[Мексикански залив]], [[Мейн (залив)|Мейн]], [[Фънди (залив)|Фънди]], [[Сейнт Лорънс (залив)|Сейнт Лорънс]], [[Бискайски залив]], [[Сидра (залив)|Сидра]], [[Гвинейски залив]] и др.
=== Острови ===
Ред 42:
=== Брегове ===
Бреговата линия на Атлантическия океан е най-силно разчленена в северната част (крайбрежието на [[Северна Америка]] и [[Европа]]),
==
=== Геоложки строеж ===
За подводните краища на континентите ограждащи океана е свойствена континенталния тип земна кора и континентални платформени структури, които, като правило, се спускат по континенталния склон. Тяхното продължение към океана се проследява само в Бискайския и Мексиканския заливи, а на други места е неизвестно. Дъното на котловините е постлано с океанска земна кора, състояща се от три слоя: слой от рохкави наслаги; т.н. „втори“ слой, характеризиращ се със скорост на сеизмичните вълни около 5,0 km/s който е изграден от седименти с вулканичен и магматичен произход и трети т.н. „базалтов“ слой със скорост на сеизмичните вълни от пърядъка на 6,7 km/s, който вероятно е изграден от скали от габро и базалт и серпинтинизирони ултраосновни породи. По-надолу се намират скали от горната мантия, характеризиращи се със скорост на сеизмичните вълни от порядъка на 8,3 km/s и са представени от перидотити и дунити. В структурата на Средния Атлантически хребет седиментния слой почти отсъства, „вторият“ и „базалтовият“ слоеве са тънки, в рифтовите зони на места разкъсани, така че на дъното се откриват ултраосновни скали. Тук, по сеизмични данни, залягат полуразтопени скали от горната мантия, характеризиращи се със скорост на вълните от порядъка на 7,3 – 7,6 km/s.
Изходите на коренните скали се срещат по континенталния склон във вид на седиментни и метаморфни образувания с различна възраст, назад чак до кредния период. В подводните вулкански планини и по вулканските острови са открити толеитови и основни базалти, а по гребените на Средния Атлантически хребет – базалти и скали с основен (габро) и ултраосновен (дунити, перидотити) състав. Серпентинитите, развили се по перидотите и зелено-каменните породи са се образували в резултат от регионалната метаморфоза на базалтите и габрото в основата на земната кора. Породите с ултраосновен характер се откриват в района на остров Сау Паулу. Предполага се, че те са с дълбочинен (мантиен) произход и възрастта им е от порядъка на 4,5 млрд. години (близки до възрастта на Земята).
Към рифтовите каньони,спускащи се от Средния Атлантически хребет са привързани т.н. рифтогенни наслаги, представляващи продукти на разрушени дълбочинни породи. Хомогенните наслаги са развити във вид на глауконитови пясъци и фосфоритови конкреции в областта на подводните краища на континентите и във вид на желязно-манганови конкреции по дъната на дълбоките котловини. В северните и южните части на океана съществено влияние върху състава на дънните наслаги оказват влияние грубообработените материали от плаващите ледове и айсберги. Сред седиментите в дълбоките подводни котловини голяма роля играят наслагите от суспензионните потоци.
Дънните наслаги в Атлантическия океан, максималната мощност на които по дъната на котловините достига 800 – 1000 m, по своя произход се делят на няколко типа. '''Теригенните наслаги''' (баластро-чакълести, пясъчни и тинести) са разпространени предимно по подводните краища на континентите. '''Биогенните наслаги''' са представени от карбонатни (над 30% CaCO) и силициеви (над 10% аморфен SiO<sub>2</sub>) отложения. ''Карбонатните отложения'' (65% от дъното на океана) подстилат склоновете Средния Атлантически хребет , значителни пространства от дъната на котловините и склоновете на подводните възвишения в техните предели. ''Силициевите отложения'' (около 10% от дъното на океана) са разпространени само в южната му част, в близост до Антарктида. '''Полигенните наслаги''' (около 26% от дъното на океана) имат смесен произход и са представени от червени дълбоководни глини, които покриват най-дълбоките части на котловините. '''Вулканогенните наслаги''' са отложения с примеси от вулканска пепел и са разпространени в районите с вулкански острови.
=== Релеф на дъното ===
[[Файл:Atlantic_Ocean_surface.jpg|330px|мини|Релефна карта на дъното на Атлантическия океан]]
Атлантическият океан се е образувал вследствие на раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва [[магма]]. След нейното втвърдяване се образува СОХ (Срединен [[океански хребет]]). Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на [[Вулканизъм|вулканични]] острови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра. По дъното има утайки от тиня и [[вулканична пепел]] с дебелина 1000 m.
| |||