Атлантически океан: Разлика между версии

Атлантическият океан се е образувал вследствие на раздалечаване на Евроазиатската, Африканската и Американската литосферни плочи. По разделящите ги разломни линии непрекъснато постъпва [[магма]]. След нейното втвърдяване се образува СОХ (Срединен [[океански хребет]]), т.н. Среден Атлантически хребет. Той се простира по дъното от най-северните до най-южните части на океана, като на места се показва над водата във вид на [[Вулканизъм|вулканични]] острови. Атлантическият океан ежегодно увеличава ширината си с няколко сантиметра.

Континенталното подножие в по-голямата част от протежението си е [[акумулационна равнина]], която се намира на дълбочина от 3 – 4 km, запълнена с дебел няколко километра утаечен слой. Три от реките, вливащи се в Атлантическия океан, са сред десетте най-големи в света – [[Мисисипи]] (500 милиона тона наноси годишно), [[Амазонка]] (499 милиона тона) и [[Оранжева река]] (153 милиона тона). Общият обем на утайките, доставяни всяка година в Атлантическия басейн само от 22-те най-големи реки, е повече от 1,8 милиарда тона. В някои области на континенталното подножие има големи утаечни конуси, сред които най-значимите са на реките [[Хъдсън (река)|Хъдсън]], [[Амазонка]], [[Рона]], [[Нигер (река)​​|Нигер]] и [[Конго (река)​​|Конго]]. Покрай североамериканската континентална граница поради дънните течения на студени арктически води в южно направление са образувани гигантски акумулационни форми на релефа (например „седиментните“ Нюфаунлендски, Блейк-Бахамски и други хребети).<ref name="Физическая география материков и океанов" /><ref name="Берега">Каплин П. А., Леонтьев О. К., Лукьянова С. А., Никифоров Л. Г. „Берега“. М. издательство Мысль. 1991 г. стр. 130 – 135</ref>