Разлика между версии на „Елисавета Карамихайлова“

редакция без резюме
През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва [[Първа софийска девическа гимназия]], а през 1922 г. - [[физика]] и [[математика]] с докторска степен във [[Виенски университет|Виенския университет]].<ref>Ц. Софрониева, Изследванията на Елисавета Карамихайлова във Виена през 1933 г., Бюлетин на ДФБ (4) 4-9 (1990)</ref> Още през 1921 г. тя започва да работи върху [[радиолуминисценция]]та в [[Институт за радиеви изследвания|Института за радиеви изследвания]] във Виена под ръководството на [[Карл Пшибрам]]. След кратък престой в София през 1923 г. тя се връща в Института за радиеви изследвания.<ref>Г. Камишева, Приноси на българската физичка проф. д-р Елисавета Карамихайлова, Списание на Българската академия на науките (1) 48-57 (2018)</ref> През 1935 г. продължава изследванията си в [[Кавендишка лаборатория|Кавендишката лаборатория]] на [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]].
 
През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет.<ref>П. Лазарова, Животоописание на проф. д-р Ел. Карамихайлова, Бюлетин ДФБ (4) 45-47 (1987)</ref> В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и [[радиоактивност]], ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета.<ref>П. Лазарова, Първата професор д-р Елисавета Карамихайлова, Наука, 5(2) 10-12 (1995)</ref> След пенсиониране на главния професор, Карамихайлова заема неговото място и започва изследвания в областта на космическите лъчи и в областта на радиоактивността на минералните извори.<ref>Nikolina Sretenova, Elizaveta Karamihailova (1897-1968)], 26 април 2009</ref>
 
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. е смятана за политически неблагонадеждна от комунистическия режим.<ref>П. Мангачев, Проф. Елисавета Карамихайлова – живот и дело (1897 – 1968), София (2012)</ref> На нея и&#768; е забранено да участва в международни научни конференции, срещи и др., а кореспонденцията и&#768; със Западния свят е спряна.<ref>К. Дойчинова, Спомени за човека и учения Елисавета Карамихайлова, Светът на физиката (1) 61-63 (1998)</ref> През 1951-1954 г. е направен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет.<ref>Пенка Лазарова, Никола Балабанов, Професор д-р Елисавета Карамихайлова - първият български ядрен физик], София, 2013</ref> В нейна защита застават физици от университета, в резултат на което тя запазва мястото си, но е принудена да прекара последните години от кариерата си във [[Физически институт|Физическия институт]] на [[Българската академия на науките]].<ref>Хр. Я. Христов, Елисавета Иванова Карамихайлова, 100 години БАН 1869 – 1969, т. 3 (1969) 295-296</ref><ref>Хр. Я. Христов, Елисавета Иванова Карамихайлова, Бележити български физици, София, Народна просвета (1981) 103-112</ref>
 
Елисавета Карамихайлова умира от [[рак (болест)|рак]] през [[1968]] година.<ref>Хр. Я. Христов, Проф. Д-р Елисавета Карамихайлова (некролог), ФМС, 11(3) 216-218 (1968)</ref> Тя завещава цялото си имущество, включително и бащината си къща на БАН. <ref>Илиана Манева, На „Кракра“ 11 - дом с над стогодишна история], в. „Новинар“, 26 април 2009</ref>
 
== Бележки ==
 
== Външни препратки ==
* [https://womantory.livejournal.com/281843.html Елисавета Карамихайлова (1897-1968), болгарский физик]
* [http://ec.europa.eu/research/science-society/women/enwise/pdf/karamihailova.pdf Nikolina Sretenova, Elizaveta Karamihailova (1897-1968)], 26 април 2009
* [http://www.bulatom-bg.org/files/docs/kniga%20last.pdf Пенка Лазарова, Никола Балабанов, Професор д-р Елисавета Карамихайлова - първият български ядрен физик], София, 2013
* [http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjEwMjs0MQ== Илиана Манева, На „Кракра“ 11 - дом с над стогодишна история], в. „Новинар“, 26 април 2009
* [http://duma.bg/node/35241 „Елисавета Карамихайлова - радиевата принцеса на България“], в. „Дума“, 10 юли 2012 г.