Киевска Рус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 2003:C9:DBE2:AC01:E9CD:3306:A752:FA77 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 51:
 
== Възникване на държавността ==
Въпросите за това бил ли е „[[варяги|варяга]]“ [[Рюрик]] – основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните „[[варяги]]“, свързано ли е с тях името ''Рус'', продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука,според поляците "варягите" са славяни. Едва с развитието на [[славистика]]та и [[кирилометодиевистика]]та стават ясни контурите по образуването и формирането на великоруската народност и държавност.
В съветската историография има 2 хипотези за образуване на Киевска Рус.
* [[Норманска теория|Норманската]] следва праволинейно текста на „[[Начална руска летопис|Повест за миналите години]]“, според която държавността е била привнесена от външни източници – [[викинги]]те ([[Рюрик]], [[Синеус и Трувор]]), през [[862]] г. За основатели на норманската теория се смятат немските учени Байер, [[Милер Фридрих]] и [[Август Шльоцер]];
* [[Антинорманизъм|Антинорманската теория]] се основава на идеята за невъзможността за построяване на държава без самостоятелно развитие на обществото, което не може да се внесе от вън. Основоположник на тази теория е [[Михаил Ломоносов]].
 
Въпросите за това бил ли е „[[варяги|варяга]]“ [[Рюрик]] – основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните „[[варяги]]“, свързано ли е с тях името ''Рус'', продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука. Едва с развитието на [[славистика]]та и [[кирилометодиевистика]]та стават ясни контурите по образуването и формирането на великоруската народност и държавност.
 
== Хронология ==
Line 64 ⟶ 60:
Първите сведения за държава на славяни по [[Днепър|днепровска]] (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на [[9 век]]. От това време става известен и етнонимът „''Русь''“.
 
През [[860]] г., при византийския император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]], войските на древната Рус провеждат първия известен набег на [[Константинопол]], завършил със сключване на руско-византийски договор за „''мир и любов''“. [[Начална руска летопис|Повесть временных лет]] приписва този поход на управляващите в Киев [[варяги]] [[Асколд]] и [[Дир]], независими от Рюрик, и го датира в по-късно време ([[866]]). Походът довежда до така наричаното [[първо кръщаване на Русия|първо кръщаване на Рус]], известно по византийски източници.
 
През [[882]], по летописната хронология, полулегендарният [[княз]] [[Олег]], без да е роднина на Рюрик, завладява [[Киев]], убива Асколд и Дир и обявява Киев за [[столица]] на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от [[Хазарски хаганат|Хазарския хаганат]]. Сключени са първите писменни договори с [[Византия]] през [[907]] и [[911]] г., даващи изгодни условия за търговия на руските търговци (отменят се мита, осигурява се поправка на корабите), решават се правови и военни въпроси. Съгласно летописната версия Олег, получил титлата [[велик княз]], управлява повече от 30 години, без да зачита законния наследник – [[Игор I|Игор]], син на Рюрик. Той заема престола след смъртта на Олег около [[912]] г. и управлява до [[945]] г.
 
Игор извършва 2 военни похода срещу [[Византия]]. Първият, през [[941]] г., завършва неуспешно. Походът през [[944]] г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия.
 
След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син [[Светослав I]]. Но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор [[княгиня Олга|княгиня Олга-Елена]].,тя е внучка на българския цар Борис Първи.Тя става първият управител на древноруската държава, официално приел [[християнство]]то през [[957]] г.
 
Около [[962]] година възмъжалият Светослав поема властта в своите ръце. Неговото управление се характеризира с множество военни походи, цел на които е създаване на славянска държава със столица в крайдунавската област. Тръгвайки на походи, Светослав неведнъж оставя [[Киев]] беззащитен пред набезите на номадите. Той е убит в бой с печенеги при завръщане в Киев от неуспешен поход през [[972]] г. срещу България. След смъртта на Светослав се разгаря междоусобица за престола ([[972]]—[[978]] или [[980]]). Традиционно княжеската власт в Киевска Рус се е предавала на най-стария в рода (чичото е имал предимство пред племенника). В хода на междоусобиците се налага синът на Светослав [[Владимир I]].
 
=== Покръстване на Киевска Рус ===