Лагери за принудителен труд в комунистическа България: Разлика между версии

[[Червената армия]] нахлува в България през септември 1944 г. и незабавно, [[Партизанско движение в България|партизаните]] извършват репресии. В масовите беззакония, продължили няколкомесецаняколко месеца след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] до постепенното им поставяне под контрол от властите със създаването на т.нарн. „[[Народен съд]]“ в края на годината, са убити или безследно изчезнали според различни оценки между 20 000 и 40 000 души.<ref>{{cite book | last = Методиев | first = Момчил | year = 2008 | title = Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава | publisher = Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество | location = София | pages = 26 – 27 | isbn = 978-954-28-0237-2}}</ref> Тези кланета са активно насърчавани от [[Георги Димитров]], който изпраща телеграма от [[Москва]], седмица след пристигането на съветската армия в [[София]], призовавайки за „изпепеляване на всички знаци за български [[джингоизъм]], национализъм или анти-комунизъм“. На 20 септември, Централният комитет призовава „анти-комунистическата съпротива“ и „контрареволюционерите“ да бъдат изтребени.<ref>Todorov, p.38 – 9</ref>

В началото на 1945 г. с правителствен указ са създадени Трудово-възпитателно центрове. Решението е одобрено от всички партии в [[Отечествения фронт]], включително онези, чиито членове скоро се озовават в центровете. Една категория от затворниците включва сводници, изнудвачи, просяци и безделници, а друга всички онези, считани за политическа заплаха за стабилността и сигурността на държавата. Властта да изпълни този указ се дава на бюро Държавна сигурност в Министерството на вътрешнотовътрешните работи. През следващото десетилетие поредица от закони и укази засилват властта на държавната полиция.<ref name="T39">Todorov, p.39</ref>

Не всички хора, определени като нежелани са изпратени в лагери за принудителен труд. Депортация – принудително преселване в далечни провинциални райони – е друг използван метод. Между 1948 и 1953 г. Околооколо 25 000 души са депортирани.<ref name="T41">Todorov, p.41</ref>

През следващите няколко години броят на лагерите се разраства. В началото на 1947 година е създаден лагер в [[Ножарево]], Тутраканско, който за известно време е най-големият в страната – с към 2000 лагеристи през 1949 година – и е последният закрит преди „Белене“. Специален лагер за жени е създаден в манастир при [[Велико Търново|Търново]], а през 1947 година е преместен в село [[Босна (село)|Босна]], Тутраканско. В началото на 1948 година, от „Куциян“ е отделен нов концентрационен лагер към близкия рудник при село [[Богданов дол]], който функционира до 1951 година.{{hrf|Шарланов|2009|388}}