Младежки хълм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| карта = България Пловдив
| местоположение = [[Пловдив]]
| част-от = [[пловдивски тепета]]
| връх =
| височина = 307
Ред 11:
}}
'''
Хълмът има най-много известни имена сред [[Пловдивски тепета|пловдивските тепета]]. В древността е наричан Хълм на [[нимфа|нимфите]] [[дриада|дриади]].
== История ==
В древността на хълма се е намирало тракийско светилище - храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади.Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до Късната Античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от пловдивския археолог [[Иван Джамбов (археолог)|Иван Джамбов]].<ref name=":0">[http://mgu.bg/geosites/plovdivski-tepeta.html Геоложки феномени на България]</ref>
Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълма и останалите тепета в Пловдив са обект на разглеждане още от времето на първите изследователи на нашите земи през XIX век. През 1878 г. на тепето е поставен руски тригонометричен знак.<ref>Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016</ref>
През 1948 г. младежки бригади започват да работят по „облагородяваto“ на тепето. С тях е свързано сегашното му име.<ref name=":0" />
Заедно с тепетата [[Данов хълм]] и [[Хълм на освободителите]], хълмът е обявен за [[природна забележителност]] в началото на 1996 г. <ref>Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98.</ref> Преди това през 1970 г. само 30 дка по южните склонове на Младежкия хълм са обявени за природна забележителност.<ref>[http://www.plovdiv.bg/item/ecology/защитени-територии-и-биоразнообрази/защитени-територии/пз-младежки-хълм/ Природна забележителност „Младежки хълм“ – община Пловдив]</ref>
== Разни ==
Богатият специфичен растителен и животински свят на Младежкия хълм се дължи до голяма степен на факта, че той не е толкова урбанизиран, както другите тепета.<ref name=":0" />
На хълма се срещата два вида растения, включени в Червената книга на България, и седем вида редки растения, ендемични за района, някои от тях наскоро открити и проучени. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийската жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков.
Установени са 79 вида птици. Три от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение.
== Бележки ==
<references />
{{Тепета в Пловдив}}
| |||