|
}}
'''Елисавета Иванова Карамихайлова''' е [[България|български]] [[физик]]. Тя е първата жена хабилитиран преподавател в [[Софийски университет|Софийския университет "Свети„Св. Климент Охридски“]] и един от основателите на катедрата по [[атомна физика]] в него.<ref>А. Минкова, 60„60 години катедра атомна физикафизика“, ''Годишник на СУ'', ФзФ, 100, 32-52 (2007).</ref> Основателка е на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на [[БАН]] и е първата жена професор по [[физика]] в България.<ref>Х. Протохристов, Професор„Професор д-р Елисавета Карамихайлова в световната физикафизика“, ''Искри'', 10(6) 7-19; (7) 11-21 (2005).</ref>
== Биография ==
Елисавета Карамихайлова е родена през [[1897]] г. във [[Виена]] в семейството на [[Иван Карамихайлов]] и англичанката Мери Слейд.<ref>Ц. Софрониева, За„За личността на професор Елисавета КарамихайловаКарамихайлова“, ''Бюлетин на ДФБ'' (3) 12-16 (1990</ref> Нейна леля е художничката [[Елена Карамихайлова]].<ref>Лазарова, П., Н. Балабанов, Професор дname="bulatom-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик, София, 2013<bg"/ref> През 1907 г. семейството се премества в [[София]], където баща ѝ става един от известните хирурзи.<ref>Б. Амов, Професор„Професор Елисавета КарамихайловаКарамихайлова“, ''Доклади на Българското ядрено дружество'', 3(1) 107-110 (1998).</ref>
През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва [[Първа софийска девическа гимназия]], а през 1922 г. - [[физика]] и [[математика]] с докторска степен във [[Виенски университет|Виенския университет]].<ref>Ц. Софрониева, Изследванията„Изследванията на Елисавета Карамихайлова във Виена през 1933 г.“, ''Бюлетин на ДФБ'' (4) 4-9 (1990).</ref> Още през 1921 г. тя започва да работи върху [[радиолуминисценция]]та в [[Институт за радиеви изследвания|Института за радиеви изследвания]] във Виена под ръководството на [[Карл Пшибрам]]. След кратък престой в София през 1923 г. тя се връща в Института за радиеви изследвания.<ref>Г. Камишева, Приноси„Приноси на българската физичка проф. д-р Елисавета КарамихайловаКарамихайлова“, ''Списание на Българската академия на науките'' (1) 48-57 (2018).</ref> През 1935 г. продължава изследванията си в [[Кавендишка лаборатория|Кавендишката лаборатория]] на [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]].
През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет.<ref>П. Лазарова, Животоописание„Животоописание на проф. д-р Ел. КарамихайловаКарамихайлова“, ''Бюлетин ДФБ'' (4) 45-47 (1987).</ref> В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и [[радиоактивност]], ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета.<ref>П. Лазарова, Първата„Първата професор д-р Елисавета КарамихайловаКарамихайлова“, ''Наука'', 5(2) 10-12 (1995).</ref> След пенсиониране на главния професор, Карамихайлова заема неговото място и започва изследвания в областта на космическите лъчи и в областта на радиоактивността на минералните извори.<ref>Nikolina Sretenova, [https://web.archive.org/web/20160305085343/http://ec.europa.eu/research/science-society/women/enwise/pdf/karamihailova.pdf Elizaveta Karamihailova (1897-1968)], 26 април 2009.</ref>
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. е смятана за политически неблагонадеждна от комунистическия режим.<ref>П. Мангачев, ''Проф. Елисавета Карамихайлова – живот и дело (1897 – 1968)'', София (2012).</ref> На нея ѝ е забранено да участва в международни научни конференции, срещи и др., а кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна.<ref>К. Дойчинова, Спомени„Спомени за човека и учения Елисавета КарамихайловаКарамихайлова“, ''Светът на физиката'' (1) 61-63 (1998).</ref> През 1951-1954 г. е направен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет.<ref name="bulatom-bg">Пенка Лазарова, Никола Балабанов, [https://web.archive.org/web/20160807051650/http://www.bulatom-bg.org/files/docs/kniga%20last.pdf ''Професор д-р Елисавета Карамихайлова - първият български ядрен физик''], София, 2013.</ref> В нейна защита застават физици от университета, в резултат на което тя запазва мястото си, но е принудена да прекара последните години от кариерата си във [[Физически институт|Физическия институт]] на [[Българската академия на науките]].<ref>Хр. Я. Христов, Елисавета Иванова Карамихайлова, ''100 години БАН 1869 – 1969'', т. 3 (1969) 295-296</ref><ref>Хр. Я. Христов, Елисавета„Елисавета Иванова КарамихайловаКарамихайлова“, ''Бележити български физици'', София, Народна просвета (1981) 103-112.</ref>
Елисавета Карамихайлова умира от [[рак (болест)|рак]] през [[1968]] година.<ref>Хр. Я. Христов, Проф„Проф. Д-р Елисавета КарамихайловаКарамихайлова“ (некролог), ''ФМС'', 11(3) 216-218 (1968)</ref> Тя завещава цялото си имущество, включително и бащината си къща на БАН. <ref>Илиана Манева, На[http://archive.is/nwZA „На „Кракра“ 11 - дом с над стогодишна история], в. „Новинар“''Новинар'', 26 април 2009.</ref>
== Бележки ==
|
