Атлантически океан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 45:
=== Климат ===
Голямото меридионално протежение на Атлантическия окаен определя разнообразието на климатичните условия на неговата повърхност. Той е разположен във всички климатични пояси, от екваториален до субарктичен на север и антарктичен на юг. Голяма част от площта му, приблизително между 40°с.ш. и 40°ю.ш. се вамира в поясите с екваториален, тропичен и субтропичен климат. Над океана се развиват 4 основни анмосферни центрове – Исландски и Авнарктически минимуми, Североатлантически и Южноатлантически максимуми, които са разделени в района на Екватора от зона на ниско налягане. Тези центрове при взоимодействие си с области с различно налягане, развиващо се над околните континенти, обуславят господството на силните западни ветрове в умерените ширини, североизточните и югоизточните ветрове (пасати) в субтропичните и тропичните ширини, съответно в Северното и Южното полукълбо. Най-голяма сила ветровете достигат в умерените ширини, особено в южните му части. Тук щормовите ветрове са толкова често явление, че южните умерени ширини са получили прословутото название „ревящите читиридесет“. Силни ветрове са характерни и за района на [[Бискайския залив]]. За северните тропически ширини от юни до октомври-ноември са характерни тропическите, т.н. вестиндийски урагани, пресичащи океана от изток на запад, като най-голяма сила достигат в района на [[Карибско море]] и [[Мексиканския залив]].
Температурата на въздуха през зимата, през февруари (август в южната част на океана) се изменя от 25°С на екватора, до 0°С на 60°с.ш. и от -8 до -10°С на 60°ю.ш., като в крайните северозападни и южни райони температурата се понижава до -25°С и по-ниско. През лятото, август (февруари в южната част на океана) температурите се изменят от 26 – 28°С на екватора, 8 – 12°С на 60°с.ш. и 0 – 2° на 60°ю.ш. В море [[Уедъл (море)|Уедъл]] температурата е от -4 до -6°С. В територия на Атлантическия океан, разположена на север от 40°ю.ш. съществува съществена разлика между температурата на въздуха в източните и западните му части, предизвикана от господството в тях на топли или студени океански течения. На север от 30°с.ш. температурата на запад е с 10°С по-ниска от тази на изток, а между 30°с.ш. и 40°с.ш. на запад е с 5°С по-висока от тази на изток.
Следната годишна облачност в областите с ниско атмосферно налягане в северните умерени, високите южни и екваториалните ширини е 60 – 80%, а в областите с високо атмосферно налягане в субтропиците намалява до 30 – 40%.
Годишната сума на валежите се изменя както следва: на екватора над 2000 mm, в умерените ширини 1000 – 1500 mm, в субтропичните ширини и в Антарктика намалява до 250 – 500 mm, в районите, граничещи с пустинните брегове на Африса – до 100 mm, а в най-южните части, край бреговете на Антарктида – под 100 mm. Мъглите са характерно явление за райони където се срещат топли и студени води (Голямата Нюфаундлендска плитчина, близо до входа на залива [[Ла Плата]] и др.) и за южните умерени ширини, където топъл въздух преминава над студени повърхностни води. В района на островите [[Кабо Верде]] се наблюдават прашни мъгли, пренасяни от североизточните пасати от [[Сахара]].
=== Флора и фауна ===
В Атлантическия океан са известни около 200 000 вида растения и животни: много [[водорасли]], [[морска трева]]; [[радиоларии]], [[Медуза (животно)|медузи]], [[ракообразни]], [[летящи риби]], [[акули]], [[морски костенурки]], [[риба меч]], [[херинга]], [[треска]] и др.
Line 60 ⟶ 68:
Към рифтовите каньони, спускащи се от Средния Атлантически хребет са привързани т.н. рифтогенни наслаги, представляващи продукти на разрушени дълбочинни породи. Хомогенните наслаги са развити във вид на глауконитови пясъци и фосфоритови конкреции в областта на подводните краища на континентите и във вид на желязно-манганови конкреции по дъната на дълбоките котловини. В северните и южните части на океана съществено влияние върху състава на дънните наслаги оказват влияние грубообработените материали от плаващите ледове и айсберги. Сред седиментите в дълбоките подводни котловини голяма роля играят наслагите от суспензионните потоци.
Дънните наслаги в Атлантическия океан, максималната мощност на които по дъната на котловините достига 800 – 1000 m, по своя произход се делят на няколко типа. '''Теригенните наслаги''' (баластро-чакълести, пясъчни и тинести) са разпространени предимно по подводните краища на континентите. '''Биогенните наслаги''' са представени от карбонатни (над 30% CaCO) и силициеви (над 10% аморфен SiO<sub>2</sub>) отложения. ''Карбонатните отложения'' (65% от дъното на океана)
=== Релеф на дъното ===
| |||