Априлско въстание: Разлика между версии

Гюргевският революционен комитет въз основа на съществуващия опит и революционна практика все пак включва организационно в подготвяното въстание през 1876 г. и част от Югозападна България – по-точно Банско-Разложкия край, който в хода на подготовката на Априлското въстание е включен в мрежата на IV (Панагюрски) революционен окръг. Преждевременното избухване на въстанието осуетява надигането на заговорниците в Разложката котловина. В края на май и началото на юни са извършени арести по селата в района, както и в [[Банско]] и в [[Разлог]].

 

След като Васил Левски създава [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]], [[БРЦК]] му изпраща [[Димитър Общи]] за помощник. Той самият се предлага за революционен апостол в [[Македония (област)|Македония]], но Левски му няма доверие и отказва. Така на практика Македония за момента не е активно включена в тези революционни планове. Все пак въстание, макар и непряко свързано с Априлското, избухва и там – главно по поречието на река [[Струма]] и река [[Брегалница]]. По името на първобунтовното селище то е известно като [[Разловско въстание]] и е организирано от солунската група [[Българска зора]]. Следствие на разкрития въстанието избухва преждевременно в [[Разловци]] на 18 май 1876 година. Две въстаннически чети от около 60 души овладяват селото, след което бунтът се разраства в [[Малешево|Малешевско]] и [[Пиянец|Пиянечко]]. Сформира се чета от над 60 души, предвождана от поп [[Стоян Разловски]] и [[Димитър Попгеоргиев]], която действа в [[Малешево|Малешевско]]. В някои селища като [[Смиленци]], [[Владимирово (община Берово)|Владимирово]], [[Лаки]] и др. се създават малки въоръжени отряди. Изпратените многобройни башибозушки орди сломяват съпротивата на населението към средата на май.