Гърляно: Разлика между версии

През годините селото принадлежи към следните общини: Преколница (1883- – 1887), Гърляно (1887- – 1889), Преколница (1889- – 1926), Раненци (1926- – 1958), Жиленци (1958- – 1959), Раненци (1959- – 1978), Гюешево (1978- – 1983), Гърляно (1983- – 1987), Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C3%FA%F0%EB%FF%ED%EE&code=18352&kind=2]

Село Гърляно е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570- – 1572 г. под името Гирлани като [[тимар]] към [[нахия]] Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския [[санджак]] с 18 домакинства, 14 ергени и 1 бащина. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576- – 77 г. е записано под същото име към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Гърляно е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>

През 1927 г. в землището на селото е построена [[ВЕЦ]] "Осогово"„Осогово“, която е действаща и до момента. Същата година селото е електрифицирано. През 1931 г. е открито читалище, през 1946 г. – здравен дом.

През 1956 г. е учредено [[ТКЗС]] "Задружен„Задружен труд"труд“, което от 1962 г. е в състава на [[ДЗС]] - – с. Раненци, а от 1979 г. - – в състава на [[АПК]] "Румена войвода"„Румена -войвода“ – с. Гърляно.

През 1967 г. започва строежът на [[МОК]] "Осогово" -„Осогово“ – за добив на олово, цинк и пирит. В края на 90-те години на ХХ век предприятието е обявено в несъстоятелност, продадено и окончателно ликвидирано.

* [[Оброк]] "Света„Света Троица"Троица“, "Свети„Свети Петър"Петър“ и "Свети„Свети Димитър"Димитър“. Намира се на около 1 km югоизточно от кметството при Лажовска махала.

== Религии ==

* Читалище "Отец„Отец Паисий" -Паисий“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1143 в Министерство на културата на Република България.

* Георгьовден - – събор на животновъдите от Каменица.

* Петковден - – курбан в памет на загиналите във войните.

* Петровден - – събор в местността "Планиница"„Планиница“.

* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с.364- – 369;

* Стойков, Руси - – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576- – 77 г.) - – В : ''Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски.'' София, 1960 г., с.441;

* Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека "Васил„Васил Коларов"Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. - – ''Известия на НБ "Васил„Васил Коларов"заКоларов“за 1959 г.'', Т.I (VII), С., 1961 г., с.396;

* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - – ''Археологически паметници от Кюстендилски окръг'', София, 1978 г., с.16;

* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.180- – 181;

* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.160- – 161;

* Щерионов, Щелиян, „Към въпроса за историко-етнографската характеристика на село Гърляно”Гърляно“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.II, 1990 г.;

* Чолева-Димитрова, Анна М. - – ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт.с.48, 51,87, 89, 116;

* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - – ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица.'', Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.14- – 16;

* Биков, Здравко. ''Гърляно - – предци и потомци във вековете'', Кюстендил, 2006 г.;

* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.70- – 75;

* Стоименов, Веселин. Фамилия Лажовска - – село Гърляно, София 2009 г.