Гърляно: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
Редакция без резюме
Ред 19:
Климат: умерен, преходно-континентален.
 
През годините селото принадлежи към следните общини: Преколница (1883- – 1887), Гърляно (1887- – 1889), Преколница (1889- – 1926), Раненци (1926- – 1958), Жиленци (1958- – 1959), Раненци (1959- – 1978), Гюешево (1978- – 1983), Гърляно (1983- – 1987), Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C3%FA%F0%EB%FF%ED%EE&code=18352&kind=2]
 
== Население ==
Ред 55:
 
== История ==
[[File:BASA-3K-7-529-09(4)-Garlyano.jpg|250px|thumb|Участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично укрепление и селище и от късносредновековно селище, църква и некропол свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.
 
Село Гърляно е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570- – 1572 г. под името Гирлани като [[тимар]] към [[нахия]] Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския [[санджак]] с 18 домакинства, 14 ергени и 1 бащина. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576- – 77 г. е записано под същото име към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.
 
В края на XIX век селото има 7454 дка землище, от които 2900 дка селска мера, 1865 дка гори, 795 дка естествени ливади, 13 дка градини, 1917 дка ниви. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти. В селото има две дъскорезници, 1 дарак, 2 тепавици.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от Гърляно е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
 
През 1927 г. в землището на селото е построена [[ВЕЦ]] "Осогово"„Осогово“, която е действаща и до момента. Същата година селото е електрифицирано. През 1931 г. е открито читалище, през 1946 г. – здравен дом.
 
През 1956 г. е учредено [[ТКЗС]] "Задружен„Задружен труд"труд“, което от 1962 г. е в състава на [[ДЗС]] - – с. Раненци, а от 1979 г. - – в състава на [[АПК]] "Румена войвода"„Румена -войвода“ – с. Гърляно.
 
Селото е електрифицирано (1927) и водоснабдено (1967). Изградени са дъждомерна станция, поща (1967). Построени са нови селскостопански и административни сгради. Главните улици са асфалтирани.
 
През 1967 г. започва строежът на [[МОК]] "Осогово" -„Осогово“ – за добив на олово, цинк и пирит. В края на 90-те години на ХХ век предприятието е обявено в несъстоятелност, продадено и окончателно ликвидирано.
 
В селото през 2000 г. е открито предприятие за ресторантско и кухненско обзавеждане.
 
== Исторически, културни и природни забележителности ==
* [[Оброк]] "Света„Света Троица"Троица“, "Свети„Свети Петър"Петър“ и "Свети„Свети Димитър"Димитър“. Намира се на около 1 km югоизточно от кметството при Лажовска махала.
* Архитектурен паметник на загиналите за национално обединение.
 
== Религии ==
Село Гърляно принадлежи в църковно-административно отношение към [[Софийска епархия]], архиерейско наместничество [[Кюстендил]]. Населението изповядва източното [[православие]].
 
== Обществени институции ==
* Кметство Гърляно.
* Читалище "Отец„Отец Паисий" -Паисий“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1143 в Министерство на културата на Република България.
 
== Редовни събития ==
* Георгьовден - – събор на животновъдите от Каменица.
* Петковден - – курбан в памет на загиналите във войните.
* Петровден - – събор в местността "Планиница"„Планиница“.
 
== Литература ==
* [[Йордан Захариев|Захариев, Йордан]]. ''Каменица'', София, 1935 г., МСбLX, с.364- – 369;
* Стойков, Руси - – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576- – 77 г.) - – В : ''Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски.'' София, 1960 г., с.441;
* Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека "Васил„Васил Коларов"Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. - – ''Известия на НБ "Васил„Васил Коларов"заКоларов“за 1959 г.'', Т.I (VII), С., 1961 г., с.396;
* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - – ''Археологически паметници от Кюстендилски окръг'', София, 1978 г., с.16;
* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.180- – 181;
* ''[[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН., с.160- – 161;
* Щерионов, Щелиян, „Към въпроса за историко-етнографската характеристика на село Гърляно”Гърляно“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.II, 1990 г.;
* Чолева-Димитрова, Анна М. - – ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт.с.48, 51,87, 89, 116;
* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - – ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица.'', Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.14- – 16;
* Биков, Здравко. ''Гърляно - – предци и потомци във вековете'', Кюстендил, 2006 г.;
* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.70- – 75;
* Стоименов, Веселин. Фамилия Лажовска - – село Гърляно, София 2009 г.
 
== Бележки ==