Розе Ауслендер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 26:
'''Розе Ауслендер''' ({{lang-de|Rose Ausländer}}) всъщност ''Розали Беатрис Шерцер'' (''Rosalie Beatrice Scherzer'') е смятана за [[Австрия|австрийска]] [[поет]]еса, родена в [[Чернивци]], [[Буковина]] ([[Украйна]]) в семейството на юрист.
== Биография
[[Картинка:Rose_Ausländer_(1914).jpg|thumb|
Розе Ауслендер израства в светска и либерална среда, в която обаче са съхранени основните правила на [[евреи|еврейската]] традиция. Розе следва [[литературознание]] и [[философия]] в университета на [[Чернивци]], а в [[1921]] г. заедно с младежкия си приятел Игнац Ауслендер се преселва в [[САЩ]], където се оженват. Там публикува първите си стихове и работи като редактор, секретарка и банкова служителка. В [[1926]] г. поетесата получава американско гражданство, но скоро го загубва, понеже се завръща в родния си град, за да се грижи за болната си майка и изкарва прехраната си като журналистка, преводачка и преподавател по английски.
== Творчество ==
[[Картинка:Former Franz-Joseph University in Chernovci.jpg|thumb|240px|Старият университет в Чернивци]]▼
[[Картинка:Rose Ausländer 1918.jpg|thumb|160px|left|Розе Ауслендер ([[1918]])]]▼
В Чернивци излиза първата стихосбирка на Розе Ауслендер ''„Небесната дъга“'' (1939). През [[Втората световна война]] градът е окупиран и поетесата прекарва две години в [[гето]]то и още една година се укрива, за да избегне депортирането в [[концлагер]]. В гетото на Чернивци се запознава с поета [[Паул Целан]], под чието влияние модернизира своя литературен стил и се освобождава от [[експресионизъм|експресионистичния]] си звукопис.
▲[[Картинка:Rose Ausländer 1918.jpg|thumb|160px|left|Розе Ауслендер ([[1918]])]]
Първата следвоенна книга на поетесата ''„Сляпо лято“'' (1965) излиза във [[Виена]] и е посрещната възторжено от читателите и критиката. На следващата година тя се преселва във [[Германия|ФРГ]], пътува много, преди всичко в [[Италия]], където открива своя нова „духовна родина“.
▲[[Картинка:Former Franz-Joseph University in Chernovci.jpg|thumb|
Последните две десетилетия от живота си Розе Ауслендер прекарва в пансион за възрастни хора на еврейската общност в [[Дюселдорф]], тежко болна от [[артрит]] и принудена да диктува стиховете си, понеже не може сама да пише.
Публикува общо над двадесет стихосбирки, сред които емблематичната ''„Майчина земя“'' <ref>[http://liternet.bg/publish18/r_auslender/ezik.htm Стихотворението „Език“ в превод на Венцеслав Константинов]</ref> (1978) и претърпялата много издания ''„Броя звездите на своите думи“'' (1983).
От 1978 г. поетесата е член на ''Немската академия за език и литература'' в [[Дармщат]].
== Библиография ==
Line 96 ⟶ 94:
* ''The Forbidden Tree'', Englische Gedichte, 1995
* ''Gedichte'', 2001
== Награди и отличия ==
* 1966: Silberner Heinetaler des Verlages Hoffmann und Campe
* 1967: ''„[[Дросте (награда)|Награда Дросте]]“'' на град Меерсбург
* 1977: ''„[[Ида Демел (награда)|Награда Ида Демел]]“''
* 1977: ''„[[Андреас Грифиус (награда)|Награда Андреас Грифиус]]“''
* 1978: Ehrengabe des Kulturkreises der Deutschen Wirtschaft im BDI
* 1980: ''„[[Розвита (награда)|Медал Розвита]]“'' на град [[Бад Гандерсхайм]] der Stadt Bad Gandersheim
* 1984: ''[[Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства]]''
* 1984: ''[[Федерален орден за заслуги|Голям Федерален орден за заслуги]]''
* 1986: ''„[[Евангелистка награда за книга]]“''
== Бележки ==
| |||