|
В зоните на котловините, отдалечени от континенталните граници, по периферията на средноокеанските подводни хребети са разпространени абисалните хълмове. Около 600 планини са разположени в пределите на океанското дъно. Голяма група подводни планини се намира в Бермудското плато в Североамериканската котловина. Има и няколко големи подводни долини, от които най-значителни са долина Хейзен и долина Мори в северната част на Атлантическия океан, простиращи се по двете страни на Средноокеанския хребет.<ref name="Физическая география материков и океанов" />
== Хидрология ==
== Хидрологичен режим ==
Хидроложкият режим на Атлантическият океан се формира под влияние на климатичните условия, водобмена със съседните океани и [[Средиземно море]], а също и конфшгурацията на обкръжаващата го суша.
Климатът варира от екваториален до умерен (в най-северните и най-южните части). Средногодишната температурата на водата на 60° с.ш. е 7 – 8 °C, а на 60° ю.ш. е 1 °C. Причина за тази голяма разлика е топлото течение [[Гълфстрийм]]. На юг най-голямо е влиянието на топлото Бразилско и студеното Бенгелско течение. В екваториалната зона температурата на водата е 25 – 26 °C.
Солеността на океанската вода е най-голяма около тропичните окръжности, а най-малка в зоната на Екватора и в големите географски ширини. Средната соленост е 34 – 37‰. Вълните са най-високи около [[нос Хорн]], понякога достигат 15 – 20 m.
Най-високият [[прилив]] в света е регистриран по североизточното крайбрежие на Северна Америка в залива [[Фънди]] – 18 m. Високи приливи се наблюдават и по северозападното крайбрежие на Европа и югоизточното на Южна Америка.
=== Циркулация на повърхностните води ===
Мощни носители на топлинна енергия са кръговите повърхностни течения, разположени от двете страни на [[екватор]]а – [[Североекваториално течение|Северното]] Пасатно и [[ЮжноЮжното Пасатнопасатно течение|Южното пасатни течения]], пресичащи океана от изток на запад. Край Малките Антилски острови Северното пасатно течение се разделя на северна част, продължаваща на северозапад покрай бреговете на Големите Антилски острови ([[Антилско течение]]) и на южна, навлизаща през проливитепротоците на Малките Антилски острови в [[Карибско море]]. Оттам през [[Юкатански проливпроток|Юкатанския проливпроток]] то преминава в [[Мексиканския залив]], откъдето излиза през [[Флоридски проливпроток|Флоридския проливпроток]], образувайки [[Флоридско течение|Флоридското течение]]. То има скорост 10 кмkm/часh и дава началото на известното течение [[Гълфстрийм]]. Гълфстриймът, следвайки бреговете на [[Северна Америка]], на 40° северна ширинас.ш., в резултат на въздействието на западните ветрове и [[кориолисовисилата сили|кориолисовитена сили]]Кориолис променя посоката си на изток, а после на североизток и получава името [[Североатлантическо течение. Западно от [[Европа]] на две части. Основният поток на водите му се насочва на североизток, преминава между остров [[Исландия]] и [[Скандинавския полуостров]] и навлиза в [[Северния ледовит океан]], смекчавайки климата в европейската част на [[Арктика]]. От [[Северния ледовит океан]] излизат два мощни потока на студени опреснени води – [[Гренландско течение|Източногренландското течение]], преминаващо край източния бряг на [[Гренландия,]] и Лабрадорското течение, идващо от [[ЛабрадорскоБафинов течениезалив|Бафиновия залив]], преминаващокоето преминава край полуостров [[Лабрадор,]] и остров [[Нюфаундленд]] и проникващопрониква на юг до [[Хатерас (нос)|нос Хатерас]], изтласквайки Гълфстрийма от крайбрежието на Северна Америка. Вториат клон на Североатлантическото течение завива на югоизток, а след това на юг и вече като студено течение под името Канарско течение в района на [[Канарските острови]] и островите [[Кабо Верде]] затваря североатлантическия антициклонален кръговрат на повърхностните води. <ref name="Физическая география материков и океанов2">{{книга|title=Физическая география материков и океанов|ответственный =Под общей ред. А.М.Рябчикова|location=М.|publisher=Высшая школа|year=1988|pages=540 – 546}}</ref>
Южното пасатно течение частично новлизанавлиза в северното полукълбо, аи край носнай-източната [[Саучаст Роке]]на Южна Америка се разделя на две части: едната продължава на юг, образувайкидавайки началото на топлото [[Бразилско течение|Бразилското течение]], а другата се обръщапродължава на северсеверозапад, образувайки [[Гвианско течение|Гвианското течение]], което навлиза в Карибското[[Карибско море]]. Бразилското течение в района на залива [[Ла Плата (естуар)|Ла Плата]] се среща със студеното [[ФолкландскоФолклъндско течение]] (частсеверно отразклонение [[Антарктическона циркумполярно течение|Теченията на западните ветрове]]). Близо до южния край на Африка от Теченията на западните ветрове на север се отделя студеното [[Бенгелско течение]] и се придвижва край брега на Югозападна Африка, като постепенно се отклонява на запад. В южната част на [[Гвинейски залив|Гвинейския залив]] то затваря южноатлантическия антициклоналния кръговрат на Южнотоповърхностните пасатно течениеводи.<ref name="Физическая география материков и океанов2"/>
=== Воден баланс ===
В Атлантическия океан са измерени най-големите приливи – във фиордовите заливи на Канада [[Унгава (залив)|Унгава]] – 12,4 m, [[Фробишър (залив)|Фробишър]] – 16,6 m) и във Великобритания (до 14,4 m в [[Бристолски залив|Бристолския залив]]). Най-голямата величина на прилив в света е фиксирана в залива [[Фанди]], на източното крайбрежие на Канада, където максималният прилив достига 15,6 – 18 m.<ref name="Берега"/> ▼Водният баланс на Атлантическият океан е в пряка зависимост от постъпващите в него сладки води, внасяни от реките, валежите и топенето на ледовете в полярните райони, водообменът със съседните океани и Средиземно море и изпарението. Атлантическият океан е океанът, в който постъпват най-много сладки води, внасяни от реките, тъй като в него се вливат едни от най-големите и вай-пълноводните реки на Земята. Най-големи и пълноводни реки, вливащи се в Атлантическия океан:
* [[Европа]] – [[Нева]], [[Западна Двина]], [[Висла]], [[Елба]], [[Рейн]], [[Лоара]], [[Гарона]], [[Тахо (река)|Тахо]], [[Ебро]], [[Рона]], [[По (река)|По]], [[Дунав]], [[Днестър]], [[Днепър]], [[Дон]], [[Кубан]];
* [[Африка]] – [[Нил]], [[Сенегал (река)|Сенегал]], [[Волта (река)|Волта]], [[Нигер (река)|Нигер]], [[Огове]], [[Конго (река)|конго]], [[Кванза]], [[Кунене]];
* [[Южна Америка]] – [[Рио Негро (Аржентина)|Рио Негро]], [[Рио Колорадо]], [[Парана]], [[Уругвай (река)|Уругвай]], [[Сан Франсиску]], [[Парнаиба]], [[Токантинс]], [[Амазонка]], [[Ориноко]], [[Магдалена (река)|Магдалена]];
* [[Северна Америка]] –[[Рио Гранде]], [[Мисисипи]], [[Хъдсън (река)|Хъдсън]], [[Сейнт Лорънс]].
{| class="standard"
| Валежи || align="right"| 93 || Изпарение || align="right"| 125
|-
| Речен оттокприток || align="right"| 20 || || align="right"|
|-
| Подземен оттокприток || align="right"| 1 || || align="right"|
|-
| Приход от топенето на арктическите ледове || align="right"| 2 || ||
| align="right"|'''Общо''' || align="right"|'''5 591'''|| align="right"|'''Общо''' || align="right"|'''5 591'''
|}
▲В Атлантическия океан са измерени най-големите приливи – във фиордовите заливи на Канада [[Унгава (залив)|Унгава]] – 12,4 m, [[Фробишър (залив)|Фробишър]] – 16,6 m) и във Великобритания (до 14,4 m в [[Бристолски залив|Бристолския залив]]). Най-голямата величина на прилив в света е фиксирана в залива [[Фанди]], на източното крайбрежие на Канада, където максималният прилив достига 15,6 – 18 m.<ref name="Берега"/>
== Икономика ==
|
