Атлантически океан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 118:
{| class="standard"
|+ '''Воден баланс на Атлантическия океан (по данни на „Атласа океанов“. 1980 г.)'''<ref name="Атлас Океанов" />
!Приход||Количество води <br />в хил.км³ <br /> на година||Разход||Количество води <br />в хил.км³ <br /> на година
|-
| От [[Северния ледовит океан]] през
|-
| От [[Средиземно море]] през [[Гибралтарски
|-
| От [[Тихия океан]] през протока [[
|-
| От [[Индийския океан]] през разреза [[Африка]] – [[Антарктида]] (20°
|-
| Валежи || align="right"| 93 || Изпарение || align="right"| 125
Ред 141:
| align="right"|'''Общо''' || align="right"|'''5 591'''|| align="right"|'''Общо''' || align="right"|'''5 591'''
|}
=== Температура на водата ===
Топлинният баланс на Атлантическия океан се образува от радиационния баланс, загубата на топлина от изпарение и турбулентният обмен с атмосферата. Най-висок положетелен топлинен баланс 2,5 – 3,3 Gjg/m<sup>2</sup>/г. (60 – 80 Kkal/sm<sup>2</sup>/г.) има на екватора и се приближава към 0 на 30° северна и южна ширина. С увеличаване на географската ширина топлинният баланс става отрицателен. По този начин поглъщането на топлина на повърхността на океана става основно между 30° северна и южна ширина, а в останалата част повърхността на океана отдава топлина в атмосферата. Температурата на водата на повърхността през зимата, февруари (август в южната част на океана) на екватора е 27 – 28°С, на 60°с.ш. 6°С, на 60°ю.ш. -1°С. През лятото, август (февруари в южната част на океана) на екватора е 26°С, на 60°с.ш. 10°С, на 60°ю.ш. около 0°С. Под влияние на топлите и студените течения се създава голяма разлика в температурата на изток и на запад в пределите на една зона. На север от 30°с.ш. на запад температурата е приблизително с 10°С по-ниска от тази на изток, а между 30°с.ш. и 40°с.ш. е ситуацията е обратна, като температурата е с 5°С по-висока от тази на изток. На юг от 40°ю.ш., където преобладават зоналните повърхности водни течения тази разлика изчезва.
В Атлантическия океан са измерени най-големите приливи – във фиордовите заливи на Канада [[Унгава (залив)|Унгава]] – 12,4 m, [[Фробишър (залив)|Фробишър]] – 16,6 m) и във Великобритания (до 14,4 m в [[Бристолски залив|Бристолския залив]]). Най-голямата величина на прилив в света е фиксирана в залива [[Фанди]], на източното крайбрежие на Канада, където максималният прилив достига 15,6 – 18 m.<ref name="Берега"/>
| |||