Августин Блажени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп след запетая |
м интервал |
||
Ред 26:
'''Аврелий Августин''' ({{lang-la|Aurelius Augustinus}}), '''Августин Блажени''' или '''Августин от Хипон''' (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В [[римокатолицизъм|римокатолицизма]] той е [[светец]] и [[Отци на Църквата|Отец на Църквата]], както и патрон на Августинския монашески орден. Редица философи и теолози са повлияни от учението му, а неговите произведения (включително и „[[Изповеди (Августин Блажени)|Изповеди]]“ – често пъти считано за първата западна автобиография) все още се изследват и четат.
Според неговия съвременник Йером „Августин създава наново древната вяра“. В ранните си години той е силно повлиян от [[манихейство]]то и след това от неоплатонизма на [[Плотин]]. След приемането на християнството и неговото кръщение в 387, Августин разработва своя подход към философията и теологията, <!-- настаняване на --> различни методи и различни гледни точки. Вярвайки, че благодатта на Христос е необходима за човешката свобода, той помага да се формулира доктрината за първородния грях и прави първите стъпки за развитието на теорията на справедливата война
Когато Западната Римска империя започва да се разпада, Августин разработва концепцията на Католическата църква като духовен Град на Бога (в книга със същото име), който се различава от материалния земен град. Неговите мисли са дълбоко повлияни от средновековния светоглед <!-- или той е повлиял върху него? -->. Градът на Бога и Августин са тясно свързани с учението за Светата Троица, както е формулирано от Никейския и Константинополския събор.
Ред 59:
Докато е все още в Картаген, той започнал да се отдалечава от манихейството, отчасти заради разочароващото среща с манихейския епископ Фауст от Милве, основен изразител на манихейската теология. В Рим той напълно загърбва манихейството и вместо това разучава скептицизма. В Милано, майка му го притиска да стане християнин. Собствени проучвания на Августин от неоплатонизма също го водят в тази посока.
<!-- следващият пасаж е смехотворен -->
<!-- Майката на Августин го последва в Милано и той я оставя да го въвлече в организиран брак. Смята се, че Августин наистина е обичал жената, с която живеел в продължение на дълго време и е дълбоко наранен, когато сложил край на тази връзка. Той трябвало да изчака две години докато годеницата му навърши нужната възраст, и той скоро поема друга наложница. Августин в крайна сметка разваля годежа си с единадесет-годишната му годеница, но никога не се подновява връзката си с някой от неговите наложници
-->
Ред 146:
Августинското разбиране за време съдържа задължително много, поради преживения субективен елемент на времето, защото можем да измерим изминалото време като впечатление само в нашия дух, в нас и винаги ще достигаме до субективни твърдения, така например това време е повече ние от друг. Не можем да измерим бъдещи неща, защото не можем да кажем нищо за тях, докато не ни се случат, и ние сме придобили това впечатление, че можем да решим за себе си дали това впечатление е по-дълго или по-кратко. Обаче за Августин не е чиста истина, защото за него времето е неразривно свързано с нещата: "Нищо няма да бъде временно, ще има изминалото време; нищо за нас нямаше да бъде там, ако нямаше бъдеще; абсолютно нищо, дори настояще нямаше да има."
Също така за Августин, времето е истинско, защото Бог го е създал. Kонцепцията на Августин за времето е присъща, но не чисто субективна. Въпреки това, разбирането му е в рязък контраст с Платоновото обективно време, в което време е движението на небесните тела, така например завършването на един ден е движение от изгрев до залез слънце. Августин твърди, обаче, че: "Ако едно тяло се премества, (ние измерваме времето), колко време се движи от началото до края на неговото движение,
=== Астрология ===
Ред 152:
=== Изявления за евреите ===
Срещу някои християнски движения, някои от които отхвърлят употребата на [[иврит]] Писанията, Августин контрира, че Бог е избрал евреите като народ, и той се счита за разсейване на еврейския народ от Римската империя, за да бъде изпълнено пророчеството. Августин, който вярваал в еврейския народ би приел християнството в " края на времето ", и твърди, че Бог е позволил да оцелее тяхната дисперсия като предупреждение за християните ; като такъв, той твърди, че следва да бъде разрешено да се живее в християнските земи
=== Виждания за сексуалността ===
За Августин, злото на сексуална неморалност не е в сексуалния акт сам по себе си, а
по-скоро в емоциите, които обикновено го придружават
Оглед на сексуалните чувства като греховни Августин влияят върху вижданията му за жените. Например той счита ерекцията на мъжа за грешна, макар и неволна, защото тя не става под съзнателния му контрол. Неговото решение е да постави контрол върху жените и да се ограничи способността им да влияят на мъжете.
Той вярвал, че змията се приближила към Ева, защото тя е по-малко рационални, докато избора на Адам да яде се разглежда като акт на доброта, така че Ева няма да бъде оставена на мира
== Произведения ==
| |||