Аглутинативен език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м whitespaces
м интервал; козметични промени
Ред 1:
{{Лингвистична типология}}
'''Аглутинативният език''' е вид [[синтетичен език]] с [[Морфология (езикознание)|морфология]], която използва най-вече [[аглутинация]]: думите се образуват като се добавят фонетично непроменящи се морфеми [[Основа (морфология)|афикс]] към [[Корен (морфология)|корена]]. В аглутинативните езици всеки афикс е [[свързана морфема]] с едно значение (като „умалително“, „минало време“, „множествено число“ и т.н.), вместо морфологични модификации с вътрешни промени на корена на думата или промяна в тона или ударението. При този вид езици корените не се променят, афиксите не се сливат с други афикси .
 
Понятието е въведено от [[Германия|немския]] лингвист [[Вилхелм фон Хумболт]], за да класифицира езиците от [[Морфология (езикознание)|морфологична]] гледна точка. <ref>[http://books.google.bg/books?id=6IM1s8rytLQC&pg=PA84&vq=agglutinated&dq=Wilhelm+von+Humboldt+1836+agglutination&hl=bg#v=onepage&q=agglutinated&f=false The Ethnographer's Magic and Other Essays in the History of Anthropology, стр. 84]</ref> Произлиза от [[латински език|латинския]] глагол ''agglutinare'', който означава „залепям заедно“. <ref>[http://www.etymonline.com/index.php?term=agglutination Online Etymology Dictionary, Harper Douglas]</ref>
Ред 14:
== Примери ==
Примери за аглутинативни езици включват:
* [[Алгонкински езици]], а именно [[Кри (език)|кри]] и [[Блекфут (език)|блекфут]]
* [[Японски език]]
* [[Корейски език]]
Ред 23:
* [[Атабаскански езици]]
* [[Австронезийски езици]]
* [[Банту езици]] (виж [[Луганда|луганда]])
* [[Дравидски езици]], най-известни от които са [[Тамилски език|тамилският]], [[каннада]], [[телугу]], [[малаялам]] и [[тулу]]
* [[Ескимо-алеутски езици]], а именно [[Алеутски език|алеутският]], [[инуктитут]], [[Юпикски езици|юпикските езици]]
Ред 47:
Някои добре познати [[Изкуствен език|изкуствени езици]] са аглутинативни, като [[есперанто]] и [[Клингонски език|клингонски]].
 
== Източници ==
[[Категория:Лингвистична типология]]
[[Категория:Морфология (езикознание)]]