Брезница (дем Преспа): Разлика между версии

'''Брезница''' ({{стар|Бр{{Уникод|&#x463;ѣ}}зница}}, {{lang-el|Βατοχώρι}}, ''Ватохори'', [[катаревуса]]: ''Βατοχώριον'', ''Ватохорион'', до 1927 година ''Μπρέσνιτσα'', ''Μπρενίτσα'', ''Бресница'', ''Бреница''<ref>[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/170825 Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπρένιτσα -- Βατοχώριον]</ref>) е [[село]] в Република [[Гърция]], в дем [[Преспа (дем)|Преспа]], област [[Западна Македония]] с 34 жители (2001).

В XV век в ''Брезница'' са отбелязани поименно 104 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на XIX век Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Пресница'' (Presnitca) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Брезница (Breznitza) е показано като село със 145 домакинства и 380 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен П. Аравандинос, издадена от [[Хайнрих Киперт]] през 1878 година, жителите на Брезница са посочени като българоговорящи<ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/[%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Epirus_ethnic_%28Greek_point_of_view%29.JPG |Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos]]</ref>.

{{цитат|3/4 ч. от с. [[Руля]] на северозапад, там, където се отделя от Костурското шосе шосето за Албания; 1/4 ч. разстояние покрай една суха рекичка е разположено българското с. Брезница. През средата на селото минава Албанското дефиле на северозапад между сселата [[Смърдеш]] и [[Въмбел]] за албанския град [[Билища]]. с около 124 къщи. В селото жителите си говорят чисто български. За свой духовен началник припознаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си българска църква с български свещеник п. Георги, когото гръцките андарти убиха. Имаха си свое училище и учители от селото, от които единият бе Христо Спасов. По-забележителни от първенците българи са Васил Д. Лешник, Пене Стоянов Стамнар, Васил Стоянов Мазното и др.<ref name="Борбите 23">{{cite book |title=Битие„Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването и&#768;ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,всърбите“. — В: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров Драгомиров“ |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=23 |url= |accessdate=}}</ref>}}

[[FileФайл:Bresnitza village 1918.jpg|мини|250п|Войници на Антантата в селото.]]

В 1913 година селото остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Ватохорион. След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация [[Охрана]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> Селото пострадва силно в [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война в Гърция]], като много хора от Брезница емигрират в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.<ref>Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.</ref>

; Преброявания

* 1913 - 765 души

* 1920 - 577 души

* 1928 - 605 души

* 1940 - 770 души

* 1951 - 175 души

* 1961 - 232 души

* 1971 - 94 души

[[FileФайл:Breznitsa Tombstone Granite City1.jpg|thumbмини|Надгробен камък на Васил Калемов от Брезница в [[Гранит Сити]].]]

[[FileФайл:IMARO-band-Kastoria-Papazoglou-2.jpg|мини|250п|Дейци на ВМОРО, ликвидирали гръцкия комитет в [[Писодер]], начело със [[Ставрос Цамис]]. Прави Илия Ставрев от [[Въмбел]], Кано Тодоров от Брезница, Лазар Палчев от [[Връбник]]. Седнали: [[Наум Марковски]] от [[Косинец]] и [[Атанас Пировски]]<ref>Илюстрация Илинден, година ХІІІ, февруари 1941, книга 2 (122), с. 12.</ref>]]

== Бележки ==