Николо Макиавели: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (- ) +)) |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 96:
== Въздействия ==
{{обработка|изглаждане на превода, форматиране}}
{{цитат|1=... в обращение са около петнадесет издания на Принцът и деветнадесет от Беседи и френските преводи от всяко, преди да бъдат пуснати в индексът Павел IV в 1559 г., мярка, която почти спря публикуването в католическите райони с изключение на Франция. Три основни автори се появиха на терена срещу Макиавели, между публикуването на негови творби и осъждането им в 1559 г. и отново от индекса Тридентине през 1564 г. Те са били на английския кардинал Реджиналд Полюс и португалския епископ Джеронимо Осорио, и двамата от които са живели в продължение на много години в Италия, както и на италианския хуманист и по-късно епископ Амброзио Катерино Полити.|Робърт Браилей}}
Идеите на Макиавели имали дълбоко въздействие върху политическите лидери през модерния Запад, подпомогнати от новата технология на печатната преса. По време на първите поколения след Макиавели, основното му влияние било в нерепубликански правителства. После съобщил, че принцът се е говорил много от Томас Кромуел в Англия и е повлиял на Хенри VIII към протестантството и в тактиката си например по времето на поклонението на Грейс. Копие от него било притежавано от католическия цар и император Карл V. Във Франция, след като първоначално била смесена реакцията, Макиавели бил свързан с Катерина Медичи и Вартоломеевата нощ. Както Бирлей (1990:17) докладвал през XVI век, католическите писатели „асоциирали Макиавели с протестанти, докато протестантските автори го видели като италиански и католически“. В действителност той очевидно влияел на католически и протестантски царе.
| |||