Мосомище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-–) +– )) |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 30:
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
{{цитат|1=Мосомища, село при десния бряг на Топлица, срещу [[Ново Лески|Ляски]]. Околност равна; плодовито поле. Растат хубави дини и любеници. „[[Свети Николай (Мосомище)|Св. Никола]]“, смесена черква. Числото на къщите не надминува 80. Българе и турци.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.]</ref>}}
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в края на XIX век в Мусомище живеят 623 души, от които 523 [[българи]] християни и 100 [[турци]].<ref>{{МЕС|194}}</ref> Данни от 1909 година сочат, че в селото има 90 български къщи с 450 души население и 90 турски къщи с 468 души.<ref>Извори за българската етнография, Т.3, Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр. 80 </ref>
Ред 36:
В рапорт до [[Иларион Неврокопски]] от 1909 година пише за Мосомище:
{{цитат|1=С. Мусомища... Селото се намира на половин час от града. Има хубав, плодороден край, добри пасища и гори. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство, най-главно обработват царевица, пшеница. Имат добри градини за зеленчук.
Има 90 къщи български, 90 турски и 450 души от първите, и 468 - от вторите. Черквата „Св. Никола“ е добре украсена. Училището е до черквата. Старо е и съвсем красиво, и съвсем модно е.<ref name="Извори 80">{{cite book |title= Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |pages= 80 }}</ref>}}
| |||