Шарл дьо Гол: Разлика между версии

=== Първите декларации ===

В началото на [[Втората световна война]] дьо Гол е със звание полковник. На [[14 май]] [[1940]] г. му поверяват командването на новия 4-ти полк (5000 войници и 85 [[танк]]а). От 1 юни той е временно изпълняващ длъжността [[бригаден генерал]]. На 6 юни премиерът [[Пол Рейно]] назначава дьо Гол за заместник министър на външните работи. В тази си длъжност той не приема условията на мира, а на 15 юни, след идването на власт на маршал Петен, емигрира във [[Великобритания]]. Именно тогава се разделят пътищата на двамата. В „Мемоари на надеждата“ той пише: „18 юни 1940 г., в отговор на призива на родината, лишен от всякаква помощ за спасяването на душата и честта си, дьо Гол, сам, неизвестен, е трябвало да поеме отговорността за Франция“. На този ден [[BBC]] предава радиоизявлението на дьо Гол, в което призовава за създаване на Съпротивата. Скоро след това се разпространяват листовки, в които генералът се обръща „Към всички французи“(A tous les Français) с призива:

 

Генералът обвинява правителството на Петен в предателство и заявява, че „с ясно съзнание за дълг ще застане начело на Франция“. Така дьо Гол застава начело на „Свободна“ (а по-късно – „Сражаваща се“) Франция – организация, чиято цел е да оказва съпротива на окупаторите, както и на колаборационисткия режим във [[Виши]]. Емблема на тази организация става древният символ на мощта на Франция – лотарингският кръст. Единственият, който признава дьо Гол като лидер на французите и по този начин му помага, е [[Уинстън Чърчил]]. След 22 юни 1940 г. дьо Гол установява тясна връзка със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], което предизвиква недоволството на Рузвелт, подсилено още повече от липсата на поддръжка от страна на генерала след десанта в [[Мароко]] и [[Алжир]] на 7 ноември 1942 г.

На [[15 май]] [[1958]] г. информационните агенции разпространяват призива на дьо Гол:

 

 

Ако това изявление беше прозвучало преди година, в разгара на икономическата криза, то би се приело като подстрекателство за държавен преврат. Сега, пред реалната заплаха от преврат, на дьо Гол се надяват и центристите на Пфлимлен, и умерените социалисти на Ги Моле, и – преди всичко – алжирските бунтовници. Везните се накланят в полза на дьо Гол, след като бунтовниците за броени часове завладяват остров Корсика. Генерал дьо Гол твърдо апелира към метежниците да изпълняват заповедите на своето командване. На [[27 май]] „призрачното правителство“ на Пиер Пфлимлен подава оставка. Президентът Рене Коти, в обръщение към Националното събрание, предлага дьо Гол за министър-председател, както и за предоставянето на генерала на извънредни пълномощия, включително за промяна в Конституцията. На [[1 юни]] с огромно мнозинство от 329 гласа дьо Гол утвърден за министър-председател. Яростни противници срещу идването му на власт са радикалите на Мендес-Франс, левите социалисти (в това число бъдещият президент [[Франсоа Митеран]]) и комунистите, начало с Торез и Дюкло. Всички те настояват за безусловно спазване на демократическите основи на държавата, които дьо Гол смятал да промени в близко време.