Раса: Разлика между версии

Първите, които оспорват съществуването на отделни раси на емпирична основа, са антрополозите [[Франц Боас]], който доказва, че фенотипната изменчивост се дължи на фактори от околната среда,<ref>Smedley, Audrey (2002). „Science and the Idea of Race: A Brief History“. In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 172. ISBN 0805837574.</ref> и [[Ашли Монтагю]], който се основава на заключения от областта на [[генетика]]та.<ref>Marks, Jonathan (2002). „Folk Heredity“. In Jefferson M. Fish. Race and Intelligence: Separating Science from Myth. Mahwah, NJ: Lawrence Erlbaum Associates. p. 98. ISBN 0805837574.</ref> [[Едуард Уилсън]] пък оспорва понятието ''раса'' на общи основания от гледна точка на теорията за [[класификация на организмите]] и отхвърля твърдението, че ''раса'' е еквивалентно на ''подвид''. Според [[Джонатан Маркс]]: <ref>Marks, J (1995). Human biodiversity: genes, race, and history. New York: Aldine de Gruyter. ISBN 0-585-39559-4.</ref>

 

Така се оформи консенсус след антрополозите и генетиците, че ''раси'', така, както ги разбираше предното поколение&nbsp;– като описващи на големи, дискретни, географски отделени, генофондове − всъщност не съществуват.}}

 

 

Крейг Вентър и Франсис Колинс от Националния здравен институт, изследват резултатните данни от картата на човешкия геном с цел да изучат вариациите в човешкия [[генофонд]]. Вентър установява, че генетичните различия сред хората между 1−3% (вместо 1%, колкото се е предполагало дотогава), и че видът на различията не подкрепя хипотезата за генетично дефиниране на расите. Вентър обобщава релевантните към темата резултати от проекта „Човешки геном“ по следния начин:

 

По думите на Катя Меровач, расата е „''човешко изобретение, чиито критерии за диференциация не на нито универсални, нито вечни, а винаги са били използвани за да се борави с различието''“.<ref>^ Mevorach, Katya Gibel (2007). "[http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1525/ae.2007.34.2.238/abstract Race, racism, and academic complicity]". ''American Ethnologist'' '''34''': 238.</ref>. Антрополози като Меровач и Стефан Палмие<ref name="Palmie" /> настояват, че именно употребата на думата ''раса'' трябва да бъде изследвана и че биологията няма как да обясни как хората възприемат идеята за раси, а за това трябва да изследваме историята и социалните връзки.

 

=== Европейски съюз ===

 

[[Европейски съюз|Европейският съюз]] използва термините ''расов произход'' и ''етнически произход'' като синоними в официалните си документи. Когато термините ''раса'' или ''расов произход'' биват използвани в официални документи на ЕС, това е с уточнението, че от тяхното използване не следва признаването на никакви расови теории.<ref name="euc" /><ref>[http://www.humanrights.is/human-rights-and-iceland/equality--non-discrimination/ European Union Directives on the Prohibition of Discrimination] Icelandic Human Rights Centre</ref> В разнообразния културен контекст на Европа, ''народност'', ''етнос'' и ''етнически произход'' са понятия, които имат много по-малка идеологическа натовареност от ''раса'' и ''расов произход''. В някои държави се правят силни асоциации между употребата на понятието ''раса'' и приемането на расистки закони пред 1930-те и 1940-те от [[нацизъм|нацистките]] и [[фашизъм|фашистки]] режими. През [[1996]] г., [[Съвет на ЕС|Съветът на ЕС]] приема [[резолюция]], с която се утвърждава, че „терминът следва да се избягва във всички официални документи“.<ref>[http://fds.oup.com/www.oup.com/pdf/13/9780199297849_chapter1.pdf Mark Bell Racism and Equality in the European Union] Oxford University Press, publication date: 2009, Print ISBN 9780199297849</ref>