Разлика между версии на „Атанас Буров“

м
безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м (век; козметични промени)
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
Атанас Буров умира на [[15 май]] [[1954]] година в затвора в Пазарджик.
 
{{Цитат|1=Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г., в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и дъщеря му заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща, когото цял живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили дори да заплачат.| из „Атанас Буров. Живот за България“, книга написана от Жоро Цветков по документи и спомени на роднини, <br/>изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х, с.193 – 194}}
 
== Семейство ==
116 972

редакции