Струмица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-( +() |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 55:
В [[1845]] година руският славист [[Виктор Григорович]] на път от [[Радовиш]] за [[Петрич]] посещава града и пише в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“:
{{цитат|1=Струмица, чийто управник Касим-бег е доста приветлив, е построена в подножието и склоновете на една планина. Градът е престолен на тивериополския митрополит и има гръцко училище и древна крепост. Тук ме доведоха някои сведения за миналото на града. Без да броим важността му в историята на българските и сръбските войни, в църковно отношение той е забележителен със светите Тивериуполски мъченици и с временното пребивание в него на [[Климент Охридски|Свети Климента Славянски]].<ref>[http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/Grigorovic/text4.phtml?id=2235 Викторъ Григоровичъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877, стр. 120.]</ref>}}
В [[1856]] – [[1857]] година [[Панайотис Арвантинос]] пише за Струмица:
{{цитат|1=Струмица – град, който лежи в пределите на Македония, между Радовиш и Вардар, наричан някога Тивериопол, сега с население от 3000 души от български род с митрополит, някога епископ под Охридската архиепископия.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/f/a/9/metadata-01-0000372.tkl Αραβαντινός, Παναγιώτης. Χρονογραφία της Ηπείρου των τε ομόρων ελληνικών και ιλλυρικών χωρών διατρέχουσα κατά σειράν τα ευ αυταίς συμβάντα από του σωτηρίου έτους μέχρι του 1854 περιέχουσα και τοπογραφικόν πίνακα πάσης της Ηπείρου / συνταγμένη υπό Π.Α.Π. Β΄ σελ. 162.]</ref>}}
[[Файл:Greek Seal Strumitsa 1855.jpg|ляво|мини|Гръцки печат, 1855 г.]]
[[Файл:Bulgarian Strumica Bishopric Document.JPG|мини|150п|Глава на документ на Струмишката българска митрополия от 1901 година.]]
Ред 73:
[[Файл:Strumitsa Greek Revolutionary Committee.jpg|мини|Членове на гръцката младежка революционна организация под ръководството на Николаос Ангиополастис<ref name="Το Ίδρυμα">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=943&&show=1 | заглавие = Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα | достъп_дата = 21 март 2013 г. }}</ref>]]
През 1897 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена Струмишка българска митрополия, подведомствена на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] с първи предстоятел митрополит [[Герасим Струмишки|Герасим]]. Но екзархийската партия в Струмица си остава по-слаба от [[гъркомани|гъркоманската]]. До началото на ΧΧ век в града няма българска църква, а духовните нужди на екзархийското население се поемат от един малък параклис. По този въпрос българският екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]] протестира пред Великия везир:
{{цитат|1=А в Струмица всички [са] българи, няма ни един асъл<ref>(Х)а̀съл, аслъ̀ (тур.) – същински, истински</ref> грък, а на екзархистите не дават черква да си направят...<ref>Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 85.</ref>}}
Това положение продължава до 1911 година, когато е завършен и осветен монументалният екзархийски катедрален храм „[[Св. св. Кирил и Методий (Струмица)|Свети Свети Кирил и Методий]]“.<ref name="Струмица и Струмичко">{{cite book |title= Струмица и Струмичко низ историјата |last= Пандевски | first= Манол, Ѓорѓи Стоев – Трнката |year=1969 |publisher=Општински одбор на Сојузот на здружението на борците од НОБ – Струмица |location=Струмица |pages=158 |url= http://makedonija.rastko.net/cms/files/books/4c2946e5bc923|accessdate=2015-01-12}}</ref>
Ред 89:
През [[1916]] година града посещава професор [[Васил Златарски]], като участник в [[Научна експедиция в Македония и Поморавието|научно-разузнавателната мисия]] в [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие|Поморавия]], организирана от Щаба на действащата армия. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:
{{цитат|1=''Градът, почти наполовина разрушен и опожарен от [[гърци]]те и гъркоманите, които, напущайки в 1913 г. завинаги Струмица, изгорили къщите си и дори църквата, представляваше твърде жалко и грозно зрелище, макар и да завзема такова чудно географско положение. Там са настанени бежанци от [[Кукуш]], а напоследък и от [[Дойран]].'' <ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/10/1916.html Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.75.]</ref>}}
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] по силата на [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от 1919 г. Струмица и [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] са отнети от България и дадени от Антантата на [[Кралство на сърби, хървати и словенци|Кралството на сърби, хървати и словенци]], бъдещата [[Югославия]].
| |||