Брезница (дем Преспа): Разлика между версии

Селото е разположено на 43 километра югозападно от град [[Лерин]] (Флорина) и на 29 километра северно от [[Костур (град)|Костур]] (Кастория) в северното подножието на планината [[Орлово (планина)|Орлово]] (Малимади) в областта [[Кореща]] (Корестия). Брезница е на два километра от пътя Костур Лерин в посока границата с Албания при [[Смърдеш]] - – [[Капещица]].

В XV век в ''Брезница'' са отбелязани поименно 104 глави на домакинства.<ref>[http://www.promacedonia.org/hg/poselen.html Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.]</ref> В края на XIX век Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] ("[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Пресница'' (Presnitca) живеят 600 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/28|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.]]</ref> В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Брезница (Breznitza) е показано като село със 145 домакинства и 380 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.</ref> Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен П. Аравандинос, издадена от [[Хайнрих Киперт]] през 1878 година, жителите на Брезница са посочени като българоговорящи<ref>[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BBФайл:Epirus_ethnic_%28Greek_point_of_view%29.JPG Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos]</ref>.

В началото на XX век население на Брезница постепенно се отказва от върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По гръцки сведения в 1902 година в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 - – 65 патриаршистки и 45 екзархийски.<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=875&Itemid=369 Μπρέσνιτσα]</ref> След [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp 182- – 183.</ref> Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Брезница преди Балканската война има 180 български къщи.<ref>Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 6.</ref>

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Брезница е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.545, 831.</ref> Селото е оплячкосано и местната църква изгорена от отстъпващата армия на [[Мехмед Есад Бюлкат]]<ref>Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр.47</ref>.

{{цитат|3/4 ч. от с. [[Руля]] на северозапад, там, където се отделя от Костурското шосе шосето за Албания; 1/4 ч. разстояние покрай една суха рекичка е разположено българското с. Брезница. През средата на селото минава Албанското дефиле на северозапад между сселата [[Смърдеш]] и [[Въмбел]] за албанския град [[Билища]]. с около 124 къщи. В селото жителите си говорят чисто български. За свой духовен началник припознаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си българска църква с български свещеник п. Георги, когото гръцките андарти убиха. Имаха си свое училище и учители от селото, от които единият бе Христо Спасов. По-забележителни от първенците българи са Васил Д. Лешник, Пене Стоянов Стамнар, Васил Стоянов Мазното и др.<ref name="Борбите 23">{{cite book |title=Битие„Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването и&#768; от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите,всърбите“. – В: „Борбите в Македония - – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил ДрагомировДрагомиров“ |last=Райков|first=Георги |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher=Звезди |location= София|isbn=954-9514-56-0 |pages=23 |url= |accessdate=}}</ref>}}