Византийска империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м {{цитат}} с излишен позиционен параметър
Ред 118:
През [[Късната Античност]] и [[Ранно Средновековие|Ранното Средновековие]], латинският език продължава да бъде [[официален език]] във Византия. Това си доминантно положение латинският език започва лека-полека да губи още при царуването на [[Маврикий (Византийска империя)|Маврикий]] и Ираклий, когато гръцкият език също е обявен за официален език, наравно с латинския. На границата между VII и [[VIII век]], латинският език окончателно е изместен от гръцкия, който в източната част на [[Стария свят]] е говорен още от времената на [[Александър Македонски]] и [[диадохи]]те. [[Елинизация]]та е главната причина, която не позволява на латинския език да се наложи като единствен общ говорим език в рамките на римския Изток. Това обуславя неговото отпадане в културната битка, от която победител излиза гръцкия език.
 
През първите си векове, Империята успява да поддържа военно, икономическо и културно превъзходство сред околните [[варвари|варварски]] племена, като единственият ѝ сериозен противник е [[Персия]]. По това време (V – VII век) тя владее Балканския полуостров, Мала Азия и страните по [[Източно Средиземноморие|Източното Средиземноморие]] – (Сирия, Палестина, Египет). През [[476]] г. пада Западната Римска империя, като римският военачалник – германецът [[Одоакър]] сваля от престола император [[Ромул Августул]], последния император на Западната Римска империя, с което настъпва края на тази държава. Одоакър изпраща императорките [[Инсигния|инсигнии]], носени от Ромул Августул на императора на Източната Римска империя – [[Зенон (Византийска империя)|Зенон]], и в писменото обръщение до него заявява, че: {{цитат|1=''Тъй като слънцето е едно на небето, така императорът трябва да е един на земята''|}}
С предаването на инсигниите на Ромул Августул на император Зенон, Византия става единствен законен наследник и на Западната Римска империя, а с това и единствения законен наследник на [[Древен Рим]] и Римската империя. Одоакър получава титла [[Магистър Милитум|Magister Militum]], т.е. ''военен управител на [[Италия]]'' и признава върховната власт на [[Император на Византия|императора на Византия]]. През [[527]] г. император става [[Юстиниан I|Юстиниан]]. Той си поставя за цел да възстанови Римската империя в нейната цялост. За целта през [[533]] – [[534]] г. войските му завоюват намиращото се в [[Северна Африка]] [[Вандалско кралство]]. В периода [[535]] – [[555]] г. е завладяно и [[Остготско кралство|Остготското кралство]] на територията на Италия след упорита съпротива от негова страна, а през последното десетилетие от управлението на императора – и южното крайбрежие на [[Испания]]. Много бързо след смъртта на императора обаче Испания, част от Северна Африка, [[Северна Италия|Северна]] и [[Средна Италия]] са загубени завинаги.
[[Файл: Justinian_mosaik_ravenna.jpg|мини|300px|Император Юстиниан и свитата му – мозайка от Равена]]