Люлин (област Перник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м {{цитат}} с излишен позиционен параметър
Ред 43:
{{цитат|1=…Било много отдавна. Турските орди обсадили и атакували софийската твърдина. Българите не се предавали. Тогава турците почнали жестоко да опустошават. Обитателите на селищата потърсили убежище в горите. Под Райлово градище населението се криело в стари руини, подземия, оцелели от по-раншни битки. Свирепите турци опожарили изоставеното село, разграбили имотите и се устремили към върха. По пътя си настигнали по пътеката немощна старица, която спасила живота си с предателство. Изведени изпод земята съселяните ѝ загинали под ятагана на поробителите. По дола потекъл кървав поток… Сега този дол носи зловещото име Кървав дол…
 
Запустялото село обрасло с трева. Никой не минавал през него. Минали години и турците наново почнали да безчинстват и отново българите се скрили в горите и създали ново село. Създала го раята и затова го нарекли Райово, Райлово. А една съсухрена старица, самотна и нещастна се установила далеч от другите, струпала колиба и заживяла. Така по името на старицата баба Църна се нарекло основаното от нея село Църнел…|}}
 
По-късно набезите на Османските турци продължили и отново хората побягнали в горите на Люлин планина, създали ново село от рая, което нарекли Райлово. При тези набези пострадал и манастирът „Св. Троица” (който се намира на 5 км югозападно от Банкя, но е по-известен като Дивотинския манастир). Легендата разказва, че богатствата на манастира били скрити от монасите дълбоко в земята, а на следващата нощ те били избити. Постепенно районът около опожарения манастир запустял, а иманяри, търсещи манастирското злато, доразрушили оцелелите му останки.