Велика Морава: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м linterrors; козметични промени |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
||
Ред 80:
След [[обсада]]та завършила с [[Превземане на Белград (1521)|превземането]] на [[Белград]] през [[1521]] от [[османци]]те, старото българско население от [[Историко-географска област|областта]] /от [[1522]]/ е изселено от [[Сюлейман Великолепни]] по [[Виа Милитарис]] в [[Източна Тракия]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [http://www.bkks.org/files/Zanetov_Bulgari_na_Morava.pdf Българи на Морава] |year= 1914 }}</ref> Спомен от това преселване е [[село]] [[Белград (село)|Белград]] в покрайнините на [[Цариград]] <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>, където преди е нямало българско население.
Обичайно Морава се сочи от [[пътешественик|пътешествениците]] по време на [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]] за [[етнос|етническа]] [[граница]] между [[българи]] и [[сърби]] <ref>{{cite book |last= Грозданова |first= Елена |authorlink= Елена Грозданова |title= История на българите, том II, дял първи – предели, население, бит и стопанство |publisher= Труд }}</ref>. Примерно [[Джон Бърбъри]] през [[1664]] – [[1666]] в [[пътепис]]а си разказва {{цитат|От Ягодина по хубав и здрав мост преминахме река Морава, която разделя Сърбия от България
[[Файл:S. Srbija.pdf|мини|450п|Произход на населението в [[Кралство Сърбия]] (и по Велика Морава)<br />
{{legend||1. розово и светло червено – [[Динарски планини|динарски]] тип и старо население}}
Ред 147:
=== Левият бряг на Велика Морава ===
В [[историография]]та се е наложило становището, че Морава е етническа граница между българи и сърби <ref>{{cite book |last= Грозданова |first= Елена |authorlink= Елена Грозданова |title= История на българите, том II, дял първи – предели, население, бит и стопанство |publisher= Труд }}</ref>. В късното средновековие почти всички пътешественици преминаващи през българското землище по Виа Милитарис сочат Морава за западен предел на българската народност. С няколко изключения, тези пътешественици не са [[етнография|етнографи]], а и целта на пътуванията им не е извършването на етнографски изследвания <ref>{{cite book |last= Райчевски |first= Стоян |authorlink= Стоян Райчевски |title= Нишавските българи |year= 2004 |publisher= Балкани, ISBN 954-8353-79-2 }}</ref>. Обикновено те отразяват в своите записки непосредствените си впечатления от видяното и чутото, без да го подлагат на критичен анализ. Пример в това отношение е Мелхиор Безолт, който пише: {{цитат|при Ягодина минахме водите на Морава, която на това място разделя Сърбия от България
=== Граница между Сърбия и България ===
[[Мелхиор Безолт]] през 1584 година, отбелязва река Велика Морава като деляща две земи – [[Сърбия]] и [[България]]. В уточнението си към изложеното, той пише и следното: {{цитат|както това се приема изобщо
=== Българи оттам Морава ===
Задълбоченото вникване в етническата картина по долината на Велика Морава на база и други данни, включително специализирани изследвания като тези на Гаврил Занетов, разкриват друго – българската народност се разпростира на около 20 – 40 км западно от реката, покривайки плодорните равнини земи по долината ѝ <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= БАН, София }}</ref>. Това обстоятелство се установява по говора, някои исторически сведения и документи. Пътешественика Браун ''([[английски език|англ]]. Brown)'' на [[устие]]то на [[Лепеница (река в Сърбия)|Лепеница]] в тогавашното [[село]] [[Баточина]], сега община [[Лапово]], през [[1669]] година констатира промяна в женската [[народна носия]]: {{цитат|Тук жените носят един вид високи шапки „конги“, и на нея, както и на челото – всякакви пари. Една българка тук ми благодари за една голяма монета, която присъедини към накита на главата си
Изложението на Върховния комитет за състоянието на [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] ([[1930]] – [[1931]]), предназначено за [[Общество на народите|Обществото на народите]], сочи: {{цитат|Тия зони (Западните покрайнини), както това се знае от учените географи и историци, не са днес крайните западни български земи, населени с чисто (изключително) българско население. И днес продължават да са такива Моравско и Тимошко, а някогаш във време зараждането на сръбската държава (близо 300 години преди това е създадена Българската държава на Балканския полуостров) – земите с българско население се простираха на запад от днешната сръбска столица, Белград. Самото име на тоя град говори за българския му произход и характер. Едвам в края на средните векове се простира сръбското влияние на изток от Морава, като все пак учените и пътешествениците от времето на 17 и 18 векове продължават да констатират смесицата от българи и сърби в земите по левия (западен) бряг на Морава
=== Говор ===
По време на научната си обиколка в [[Моравска област|Моравската област]], [[Анастас Иширков]] отбелязва следното: {{цитат|Доводи исторически и географски за владение над Българоморавско могат да представят приблизително еднакви и Сърбия, и България, но нашата сила в доводи може да ни даде най-вече диалектологията
Езикови данни за този [[факт]] съдържа дори [[име]]то на днешната столица на [[Шумадия]] – [[Крагуевац]], което произлиза от [[прабългари|прабългарското]] название на [[животински вид|вид]] [[ястреб]], ползван за [[лов]] в тези слабонаселени места по времето на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] <ref>{{cite book |last= Спанчев |first= Емил |authorlink= Емил Спанчев |title= Корени |year= 28 април 1999 г., брой 17 |publisher= в-к „Македония“ | }}</ref>. Името на големия ''[[автомобил]]ен [[завод]] „[[Застава (холдинг)|Застава]]“'' в Крагуевац, също е показателно в тази историко-етнологическа насока.
|