Прилепски панаир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: премахване на уикивръзки към векове
м {{цитат}} с излишен позиционен параметър
Ред 22:
 
==Социална и културна роля ==
Наред с търговския обмен по време на панаира се осъществяват значими социални контакти. Прилеп е посещаван масово от представители на всички групи от населението в Македония. Руският консул в Битоля Хитрово отбелязва: {{цитат|„Седмица-две преди откриването на панаира пътят от Битоля за Прилеп, има някакъв празничен вид и се оживява от необичайно движение ... цялата Битоля, пашата с целия меджлис (административния съвет), и кадиите, и мюфтиите, и чиновниците с всевъзможни наименования, и консулите, и всички европейци, всички се отправят към Прилеп и Битоля по време на панагира съвършено опустява“.<ref name="Хитрово"/>|}} Тази картина се допълва от наблюденията на австро-унгарския консул Кнапич:{{цитат|Пъстра тълпа от дошли от близо и далеч българи, гърци, турци, власи и евреи, от албанци - християни и мохамедани, от цигани изпълва уличките и площадите на малкия градец. Жените, които иначе не се появяват на публично място, излизат от кръга на своето уединение, като сами продават произведенията на своя домашен труд...<ref name="Кнапич 03.03.76"/>|}}
 
Отражението на Прилепския панаир засяга различни страни от културния живот на местните жители. Както отбелязва [[Кузман Шапкарев]] през 1872 година, „''Панаирът е причина за разпространението на модите в овой град''“.<ref>Читалище, № 2, 1871, с. 169, цит по Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година I, 1990, книга 4, с. 41.</ref>