Хоми Баба: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м точка; козметични промени |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
||
Ред 45:
Баба е критикуван заради трудния си за разшифроване [[жаргон]] и умишлено усложнения си стил на писане. През 1998 г. списание ''Philosophy and Literature'' определя Баба за носител на втора награда в своя „Конкурс за лошо писане“,<ref name="badwriting">The Bad Writing Contest, [http://denisdutton.com/bad_writing.htm Press Releases, 1996 – 1998] {{икона|en}}</ref> който „отличава лошото писане на най-плачевните стилистично погледнато пасажи, открити в научни книги и статии“. Баба получава наградата заради едно изречение в книгата си ''The Location of Culture'' (1994), което гласи:
{{цитат|''Ако, за кратко, уловката на желанието бъде премерена за целите на употребите на дисциплината, то скоро повторението на вината, оправданието, псевдонаучните теории, суеверието, фалшивите авторитети и класификации ще могат да се разглеждат като отчаян опит формално да се „нормализира“ разклащането на дискурса на разделянето, който нарушава рационалните, просветени претенции на изговоримата си обусловеност.''<ref name=badwriting/>
Почетният професор по англицистика в [[Станфордски университет|Станфордския университет]] Марджъри Перлоф казва, че коментарът ѝ за работата на Баба в Харвард може да се изрази с една дума – „тревога“. Пред в. „[[Ню Йорк Таймс]]“ тя признава, че Баба „няма нищо за казване“. От своя страна, Марк Криспин Милър, професор по медиазнание в [[Нюйоркски университет|Нюйоркския университет]], коментира смисъла на текстовете на Баба така: „Нека признаем в крайна сметка, че те просто нямат смисъл, че само са тъпкани с [[Неологизъм|неологизми]] и латинизирани модни лафове, в чието изобретяване професорът е спец. През по-голямата част от времето, докато го чета, направо не разбирам за какво иде реч.“<ref name=nytimes> Emily Eakin, [http://www.nytimes.com/2001/11/17/arts/harvard-s-prize-catch-a-delphic-postcolonialist.html „Harvard's Prize Catch, a Delphic Postcolonialist“], ''New York Times'', 17 ноември 2001. {{икона|en}}</ref>
| |||