Университетска криза (1907): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Висше образование в България, ползвайки HotCat |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
||
Ред 7:
В края на 1906 година социалните условия в България се влошават вследствие от пренапрягането на държавните финанси и увеличаването на данъчното бреме. Недоволството на преподавателите и учащите в Университета нараства, поради плановете на [[Правителство на Димитър Петков|правителството]] на [[Димитър Петков]] да ограничи самоуправлението му. Студентите организират демонстрации срещу намеренията на управляващите и в солидарност на започналата през декември масова стачка на железничарите. Протестите са повлияни от [[Революция в Русия (1905)|революцията]] в [[Руска империя|Русия]].{{hrf|Стателова|1999|204-206}}
Напрежението между студентите и управляващите ескалира при откриването на [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] в [[София]] на 3 януари 1907. За случая в новата сграда са допуснати само подбрани от властта лица. Комитетът, който устройва тържеството, предоставя на студентите само 60 покани за места в галерията, поставени са ограничения и пред други лица, свързани с просветата и културата. Студентите са разгневени от ограниченията, в които виждат участие на княза. Както пише един от студентите, [[Божидар Здравков]], {{цитат|Засегна ни ... пренебрежението на комитета към професорите и писателите - културни труженици, на които мястото е тук - на които се дадоха задни места, а някои не бяха и поканени, когато на подпоручици от Софийския гарнизон - по 4 билета за офицерите от всеки полк - хора, които това тържество най-малко засяга, се дадоха толкова места и то в първите редове.<ref>Кметът Божидар Здравков. Из личния му архив. Публикации в периодичния печат. Съставители: проф. д-р Радка Колева и Анастасия Толева, Пловдив 2013, с. 25-26.</ref>
Студентите връщат своите покани на министъра на народното просвещение [[Иван Шишманов]] и решават да демонстрират при откриването на театъра. Те посрещат с освиркване и снежни топки пристигащия на каляска Фердинанд. Конният конвой на княза разпръсква стотиците демонстранти, но поканените за освещаването на Народния театър представители на дипломатическия корпус стават свидетели на скандала.<ref name="markov-pokushenia">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 105-106 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Правителството вижда в случката проява на анархизъм, вдъхновена от преподавателите в университета, една част от които са дейци на антимонархическата [[Радикалдемократическа партия]] и автори ([[Георги Данаилов (икономист)|Георги Данаилов]], [[Стефан Киров (юрист)|Стефан Киров]]) на публикации срещу Фердинанд.<ref>{{cite book | last = Сретенова | first = Николина | year = 2000 | title = Университетът и физиците. Начало | publisher = Херон прес | location = София | url = http://old-philosophy.issk-bas.org/books/nachalo.pdf | pages = 20-21 | isbn = 954-580-085-2 | accessdate = 15.02.2015}}</ref> Подтиквано от княза, ден по-късно то взема решение да затвори университета за половин година и да уволни всички професори и лектори.<ref name="markov-pokushenia"/> Решението е приложено на практика, след като е утвърдено с княжески указ. Академичната общност го обявява за незаконно и свиква митинг на 8 януари, но в същото време полиция и войска блокират сградата на университета. Голям брой студенти са арестувани и впоследствие интернирани по родните си места или изпратени в казармата.{{hrf|Стателова|1999|204-206}}<ref name="encbg-unikriza">Енциклопедия „България“. Том 7. София, Издателство на БАН, 1996, с. 150</ref>
| |||