Атлантически океан: Разлика между версии

Дълбочинната циркулация и вертикалната структура на Атлантическия океан се образува от води, потъващи надолу в резултат на увеличаване на тяхната плътност в зоните на сходимост (конвергенция) на повъхностните течения в антарктическите ширини и дълбочинни води, постъпващи от [[Средиземно море]] и [[Северния ледовит океан]]. В зоната на конвергенция плътността на водата се увеличава в резултат от смесването на води с различна температура и соленост. Плътността се увеличава толкова повече, колкото повече е разликата в температурата и солеността на смесващите се води и колкото по-ниска е температурата им. В съответствие с това потъващите води във високите ширини заемат по-ниски хоризонти в океана. '''Подповърхностните води''' в субтропичните ширини потъват надолу и заемат слой под повърхностните води на дълбочина от 100 – 150 m до 400 – 500 m. Те имат температура от 10 до 22°С, висока соленост 34,8 – 36,0‰ и в отделни места се отличават с ниско съдаржание на кислород (в източните части на субтропичните ширини 1,0 – 1,5 l/m³). В останалите части на океана количеството на кислорода съставлава 4,0 – 5,5 l/m³, а на юг достига до 7,0 l/m³. [['''Междинните води]]''' потъват в субполярните зони на конвергенция и се разполагат на дълбочина от 400 – 500 m до 1000 – 1500 m. Тяхната температура е от 3 до 7°С, солеността им има най-ниски стойности 34,0 – 34,9‰ и съдържание на кислород 3,0 – 6,2 l/m³, който край континенталния склон на Африка намалява до 1,0 – 2,5 l/m³). Подповърхностните и междинните води извършват антициклонална (по часовниковата стрелка) циркулация, по източната периферия на която характеристиките на тези води се пренасят чак до екватора. '''Дълбочинните води''' в северната част на Атлантическия океан се формират при участие на дълбочинни води постъпващи от [[Средиземно море]], определящи тяхната висока соленост, и дълбочинни води постъпващи от [[Гренландско море]], влиянието на които се ограничава в крайните северни части на океана. Дълбочинните води се разполагат в слоя от 1000 – 1500 m до 3500 m в южно направление. Тяхната температура е 2,5 – 3°С, соленост 34,71 – 34,99‰ и съдържание на кислород 4,5 – 6,4 l/m³). Води с най-голяма плътност се образуват в антарктическите ширини, където те потъват до дъното и се придвижват в придънния слой на север. Тяхната температура е 1 – 2,5°С (под 0°С във високите южни ширини), соленост 34,64 – 34,89‰ и съдаржание на кислород 4,5 – 5,9 l/m³. По този начин във вертикалната структура на водите на Атлантическия океан се отчитат подповърхностни и дълбочинни максимуми и междинен минимум на соленост и кислород.