Индийски океан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 10:
На запад Индийският океан мие бреговете на [[Африка]], на северозапад, север и североизток – бреговете на Азия,{{hrf|Harper|2011}}{{hrf|Mathur|2003|138}} (бреговете на полуостровите [[Арабски полуостров|Арабски]], [[Индостан]], [[Индокитай]] и [[Малака]] и част от бреговете на островите от [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]], на изток – бреговете на остров [[Нова Гвинея]] и [[Австралия]], а на юг – бреговете на [[Антарктида]] (според други дефиниции – [[Южен океан|Южния океан]]).{{hrf|merriam-webster.com|2012}} На югозапад границата му с [[Атлантическия океан]] се прекарва от най-южния нос на [[Африка]] – [[Иглен нос]] по 20°и.д., до [[Земя Кралица Мод]] в [[Антарктида]]. На югоизток границата му с Тихия океан се прекарва но 146°55'и.д., от най-южната точка на остров Тасмания до [[Бряг Крал Джордж V]] в Антарктида.{{hrf|International Hydrographic Organization|1953}} На североизток чрез множество протоци ([[Малакски проток|Малакски]], Зондски, Ломбок, Сумба и др.) в [[Малайски архипелаг|Малайския архипелаг]]) се свързва с моретата на [[Тихия океан]], на изток чрез протока [[Торесов проток|Торесовия проток]] – с Коралово море на [[Тихия океан]] и на югоизток чрез [[Басов проток|Басовия проток]] – с Тасманово море на [[Тихия океан]]. Най северната му точка ее намира в [[Персийския залив]] на 30°12'с.ш., а най-южната – в залива Брейдвик на море [[Рисер-Ларсен (море)|Рисер-Ларсен]], на 70°18'ю.ш., на брега на [[Антарктида]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article054213.html «Большая Советская Энциклопедия» – Индийский океан, т. 10, стр. 192 – 195]</ref>
Дължина от запад на изток 10 300 km, от север на юг – 9520 km, площ заедно със съставните му морета е 74 917 хил. km², средна дълбочина 3897 m, максимална 9520 m (в Диамантената падина) среден обем 291 945 хил. km³ (без съставните морета съответно 73 442,7 хил. km², средна дълбочина 3963 m, среден обем 291 030 хил. km³{{hrf|Gotthold|1988|}}
=== Морета ===
Ред 16:
=== Острови ===
Островите в Индийския океан са сравнително малко. Най-големите от тях са с континентален произход и се намират в близост до бреговете му: [[Мадагаскар]] (4-ти по големина в света), [[Шри Ланка]], [[Сокотра]]. В откритите му части са разположени предимно острови с вулканичен произход – [[Маскаренски острови|Маскаренски]] ([[Реюнион]], [[Мавриций]] и др.), [[Крозе]], [[Кергелен]], [[Принц Едуард (архипелаг)|Принц Едуард]] и др. В тропическите ширини, върху
=== Брегове ===
На северозапад и на изток преобладават коренните брегове, а на североизток и запад – наносните брегове. Различни участъци от крайбрежието имат разседен, делтов, ватен, коралов, мангров, естуарен, далматински, лагунен, лиманен и риасов характер. Като цяло
По бреговете на Индийския океан са разположени 39 суверенни държави и зависими територии (в курсив):
Ред 76:
== Геоложки строеж ==
=== Геоложка история на формиране на океана ===
В [[Юрски период|ранноюрския период]] древният суперконтинент [[Гондвана]] започва да се разделя. В резултат на това се образуват [[Африканска плоча|Африканската плоча]] с [[Арабска платформа|Арабия]], [[Индустанска плоча|Индустан]] и Антарктида с Австралия. Процесът завършва на границата между периодите юра и [[креда]] (преди 140 – 130 милиона години), и след това започва да се образува младата падина на съвременния Индийски океан. През кредата, дъното на океана се разраства за сметка на преместването на
В днешно време движението на тектоничните плочи продължава. Оси на това движение са средноокеанските рифтови зони на [[Африканско-Антарктически хребет|Африканско-Антарктическия хребет]], [[Централноиндийски хребет|Централноиндийския хребет]] и [[Австрало-Антарктическо възвишение|Австрало-Антарктическото възвишение]]. Австралийската плоча продължава движението си на север със скорост 5 – 7 см на година. В същата посока, със скорост 3 – 6 см на година продължава движението си и
=== Релеф на дъното ===
Ред 84:
==== Средноокеански хребет ====
[[Средноокеански хребет|Средноокеанският хребет]] дели дъното на Индийския океан на три сектора: Африкански, Индоавстралийски и Антарктически. Самият той се дели на четири средноокеански части: [[Западноиндийски хребет|Западноиндийски]], [[Арабскоиндийски хребет|Арабско-Индийски]], [[Централноиндийски хребет|Централноиндийски]] хребети и [[Австрало-Антарктическо възвишение]]. Западноиндийският хребет е разположен в югозападната част на океана. За него са характерни подводен
В югоизточна посока от тройното съединение се простира Централноиндийския хребет, притежаващ добре изразена рифтова и флангова зони, който завършва на юг с вулканичното [[плато Амстердам]] с вулканичните острови [[Сен Пол (остров)|Сен Пол]] и [[Амстердам (остров)|Амстердам]]. От това плато, на изток-югоизток се простира Австрало-Антарктическото възвишение. В източната си част, възвишението е разделено от серия меридионални разломи на редица сегменти, изместени една спрямо друга в медиална посока.<ref name="Физическая география материков и океанов" />
Ред 94:
==== Индоавстралийска част ====
Индоавстралийският сегмент заема половината площ на Индийския океан. На запад в меридионална посока се простира [[Малдивски хребет|Малдивския хребет]], по чиито върхове са разположени [[Лакадивски острови|Лакадивските]], [[Малдиви|Малдивските]] острови и островите [[Чагос]]. Хребетът е образуван от кора от континентален тип. Покрай бреговете на [[Арабски полуостров|Арабия]] и [[Индустан]] се намират доста тесен
==== Подводна граница на Австралийския континент ====
Ред 102:
Антарктическата част е ограничена от Западноиндийския и Централноиндийския хребети, а от юг – от бреговете на [[Антарктида]]. Под въздействието на тектонични и гласиологични фактори, шелфът на Антарктида е вдълбочен. Широкият материков склон е прорязан от големи и широки каньони, по които се извършва оттока на студените води от шелфа в абисалните падини. Континенталното подножие на Антарктида се отличава с широки и значителни (до 1,5 км) големи неконсолидирани седименти.<ref name="Физическая география материков и океанов" />
Най-голямата издатина на Антарктическия континент са [[Кергеленско плато|Кергеленското плато]], и вулканичните възвишение на [[Острови Принц Едуард|островите Принс-Эдуард]] и [[Острови Крозе|Крозе]], които делят антарктическия сектор на три котловини. На запад е разположена [[Африканско-Антарктическа котловина|Африканско-Антарктическата котловина]], която наполовина се намира в Атлантически океан. Голяма част от нейното дъно е плоска абисална равнина. Разположената на север [[котловина Крозе]] се отличава с хълмист релеф на дъното. [[Австрало-антарктическа котловина|Австрало-Антарктическата котловина]], лежаща на изток от Кергелен, в южната си част е заета от плоска равнина, а в северната – от
== Хидроложки режим ==
Ред 109:
=== Топлинен баланс ===
В топлинния баланс на Индийския океан преобладават положителните съставящи: между 10° и 20°с.ш. 3,7 – 6,5 Gdj/m<sup>2</sup>×год. (88 – 156
=== Температура на водата ===
Температурата на водата на повърхността на океана достига максимум (над 29°С) през май в северната му част. През '''лятото''' на север от Екватора тя е 27 – 28°С и само край бреговете на Африка се понижава до 22 – 23°С под влияние на издигането към
=== Соленост, плътност, цвят ===
Солеността на водата зависи от водния баланс, който се образува на повърхността на Индийския океан от изпарението-1380 mm/год.), валежите 1000 mm год.) и притока на речна вода (70
Най-голяма е плътността на водата в антарктическите ширини (1027 kg/m<sup>3</sup>), а най-малка (1018, 1022 kg/m<sup>3</sup>) – в североизточните му части и [[Бенгалския залив]]. В северозападната му част плътността съставлява 1024 – 1024,5 kg/m<sup>3</sup>. Съдържанието на кислород в повърхностния слой вода се увеличава от 4,5 ml/l в северните му части до 7 – 8 ml/l на юг от 50°ю.ш., в дълбочина постипенно се увеличава и в придънния слой съставлява 4,03 – 4,68 ml/l. Цветът на водата е предимно син, в антарктическите ширини сив, на места със зеленикав оттенък.<ref name="bse"></ref>
Ред 123:
=== Дълбочинна циркулация ===
Дълбочинната циркулация и вертикалната структура на Индийския океан се
== История на изследванията на Индийския океан ==
| |||