Английска ренесансова литература: Разлика между версии

Развитието на драмата в Англия през първата година на XVI век не се различава принципно от развоя на драмата в Италия и Франция. И в Англия традициите на средновековния театър и драма са силни. Дългото устояване на народния средновековен театър влиза успоредно с първите опити са създаване на т.нар школска комедия, която черпи истории от античната история. Нарича се школска комедия, защото най-често изпълнителите са били студенти от университета в Оксфорд и Кембридж.Безспорно най-значителният драматург от ранната епоха е Джон Хейууд . Той доживява ранния разцвет на елизабетинската драма. Дж. Хейууд има разностранен натюрел, освен драми писал стихове и епиграми. Автор е на алегоричната сатира „ Паяк и муха“. Несъмнено Хейууд притежавал жив усет за комичното в живота, както и умение да го въплъти в драматическо действие. Най-значимите му комедии са „ Изповедник и Монах „ и „ Четирите Пе-та“. В „ Четирите Пе-та“ драматургът извежда на преден план четири лица, чиито професии започват с буквата П: изповедник, пилиграм, аптекар и пътуващ търговец. Същинската комедия в Англия започва с „Терсит“ на Никълас Юдал . По-късно се появява и „Ралф Ройстър Дойстър“, но за разлика от „ Терсит“, която е съвсем кратка, по-късната му творба е в пет действия. Друга стойностна комедия от този период е „ Губерката на стрина Гъртън“ (1553 г.), чиито авторство е неуточнено. В изданието достигнало до нас, авторът е обозначен само с инициала С. Редица, изследователи го свързват с Джон Стийл.

В началото на XVI възниква и английската ренесансова [[трагедия]]. Първи неин образец е „ Горбодюк или Ферекс и Порекс“ (1561), създадена от Томас Нортън и Томас Секвил. Въпреки легендарния британски сюжет, драмата е силно повлияна от трагедията на Сенека. По образеца на античната драма убийствата не се показват на сцената, а са вестители. Освен това е написана в петостъпен ямб без употреба на рима, а това е формата на елизабетинската драма .