Атлантически океан: Разлика между версии

== Хидрология ==

Хидроложкият режим на Атлантическият океан се формира под влияние на климатичните условия, водобмена със съседните океани и [[Средиземно море]], а също и конфшгурацията на обкръжаващата го суша.

=== Циркулация на повърхностните води ===

Мощни носители на топлинна енергия са кръговите повърхностни течения, разположени от двете страни на [[екватор]]а – Северното Пасатно и Южното пасатно течение, пресичащи океана от изток на запад. Край Малките Антилски острови Северното пасатно течение се разделя на северна част, продължаваща на северозапад покрай бреговете на Големите Антилски острови (Антилско течение) и на южна, навлизаща през протоците на Малките Антилски острови в [[Карибско море]]. Оттам през [[Юкатански проток|Юкатанския проток]] то преминава в [[Мексиканския залив]], откъдето излиза през [[Флоридски проток|Флоридския проток]], образувайки Флоридското течение. То има скорост 10 km/h и дава началото на известното течение [[Гълфстрийм]]. Гълфстриймът, следвайки бреговете на [[Северна Америка]], на 40°с.ш., в резултат на въздействието на западните ветрове и силата на Кориолис променя посоката си на изток, а после на североизток и получава името Североатлантическо течение. Западно от [[Европа]] на две части. Основният поток на водите му се насочва на североизток, преминава между остров [[Исландия]] и [[Скандинавския полуостров]] и навлиза в [[Северния ледовит океан]], смекчавайки климата в европейската част на [[Арктика]]. От [[Северния ледовит океан]] излизат два мощни потока на студени опреснени води – Източногренландското течение, преминаващо край източния бряг на [[Гренландия]] и Лабрадорското течение, идващо от [[Бафинов залив|Бафиновия залив]], което преминава край полуостров [[Лабрадор]] и остров [[Нюфаундленд]] и прониква на юг до нос Хатерас, изтласквайки Гълфстрийма от крайбрежието на Северна Америка. Вториат клон на Североатлантическото течение завива на югоизток, а след това на юг и вече като студено течение под името Канарско течение в района на [[Канарските острови]] и островите [[Кабо Верде]] затваря североатлантическия антициклонален кръговрат на повърхностните води. <ref name="Физическая география материков и океанов2">{{книга|title=Физическая география материков и океанов|ответственный =Под общей ред. А.М.Рябчикова|location=М.|publisher=Высшая школа|year=1988|pages=540 – 546}}</ref>

Дълбочинната циркулация и вертикалната структура на Атлантическия океан се образува от води, потъващи надолу в резултат на увеличаване на тяхната плътност в зоните на сходимост (конвергенция) на повъхностните течения в антарктическите ширини и дълбочинни води, постъпващи от [[Средиземно море]] и [[Северния ледовит океан]]. В зоната на конвергенция плътността на водата се увеличава в резултат от смесването на води с различна температура и соленост. Плътността се увеличава толкова повече, колкото повече е разликата в температурата и солеността на смесващите се води и колкото по-ниска е температурата им. В съответствие с това потъващите води във високите ширини заемат по-ниски хоризонти в океана. '''Подповърхностните води''' в субтропичните ширини потъват надолу и заемат слой под повърхностните води на дълбочина от 100 – 150 m до 400 – 500 m. Те имат температура от 10 до 22°С, висока соленост 34,8 – 36,0‰ и в отделни места се отличават с ниско съдаржание на кислород (в източните части на субтропичните ширини 1,0 – 1,5 l/m³). В останалите части на океана количеството на кислорода съставлава 4,0 – 5,5 l/m³, а на юг достига до 7,0 l/m³. '''Междинните води''' потъват в субполярните зони на конвергенция и се разполагат на дълбочина от 400 – 500 m до 1000 – 1500 m. Тяхната температура е от 3 до 7°С, солеността им има най-ниски стойности 34,0 – 34,9‰ и съдържание на кислород 3,0 – 6,2 l/m³, който край континенталния склон на Африка намалява до 1,0 – 2,5 l/m³). Подповърхностните и междинните води извършват антициклонална (по часовниковата стрелка) циркулация, по източната периферия на която характеристиките на тези води се пренасят чак до екватора. '''Дълбочинните води''' в северната част на Атлантическия океан се формират при участие на дълбочинни води постъпващи от [[Средиземно море]], определящи тяхната висока соленост, и дълбочинни води постъпващи от [[Гренландско море]], влиянието на които се ограничава в крайните северни части на океана. Дълбочинните води се разполагат в слоя от 1000 – 1500 m до 3500 m в южно направление. Тяхната температура е 2,5 – 3°С, соленост 34,71 – 34,99‰ и съдържание на кислород 4,5 – 6,4 l/m³). Води с най-голяма плътност се образуват в антарктическите ширини, където те потъват до дъното и се придвижват в придънния слой на север. Тяхната температура е 1 – 2,5°С (под 0°С във високите южни ширини), соленост 34,64 – 34,89‰ и съдаржание на кислород 4,5 – 5,9 l/m³. По този начин във вертикалната структура на водите на Атлантическия океан се отчитат подповърхностни и дълбочинни максимуми и междинен минимум на соленост и кислород.

 

 

{{колони|4|

*{{ABH}}

*{{Ямайка}}

}}

 

== Източници ==