Арабски халифат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-;, +;)
м интервал
Ред 13:
При [[Усман (халиф)|Усман]] (644 – 656 г.) е завоювана източна [[Персия]] до [[Амударя]] (Оксуса), остров [[Кипър]], [[Картаген]]. Междуособиците сред арабите, предизвикани от убийството на Осман и политическата некадърност на [[Али (халиф)|Али]], довеждат докрай на завоевателните походи и дори до отпадане на някои погранични области.
 
При първият от [[Умаяди]] – [[Муавия I]] (661 – 680 г.) [[араби]]те минават отвъд [[Амударя]] (Оксус) в [[Туркестан]], до Пейконда, [[Бухара]] и [[Самарканд]], а в [[Индия]] достигат до [[Пенджаб]]; в Африка достигат до [[Алжир]]. През този период е окупирана [[Мала Азия]] и от 674 до 678 г. е обсаден [[Константинопол]] . Въпреки яростните атаки градът устоява, което е първата и най-важна победа на християнска Европа срещу арабите.
 
Избухналите при сина на Муавия I – [[Язид I]] (680 – 683 г.) нови междуособни войни и борба на Омеядите със сина на [[Али ибн Абу Талиб|Али]] – [[Хасан ибн Али|Хасан]], светите градове и сподвижниците на Абдула ибн-Зубейра, хариджитите и др. водят до това, че някои погранични области отново отпадат. След прекратяването на междуособиците (от 693 г.) при халифа [[Абд ал-Малик]] (685 – 705 г.) и неговия син [[Валид I|Валид]] (705 – 715 г.) арабите постигат почти невероятни успехи в Афганистан, Северна Индия и Туркестане – на изток, [[Армения]], Кавказ и Мала Азия – в центъра, западна Африка (до океана), [[Испания]] и южна [[Франция]] – на запад. Само енергичните действия на император [[Лев III Исавр]] и хан [[Тервел]], храбро отбили нашествието на арабите към Константинопол и Мала Азия (717 – 718 г.), и на [[Карл Мартел]], сложил край на успехите на арабите във Франция (732 г.), спасяват [[Европа]].