Натанаил Охридски: Разлика между версии

Значителна част от сведенията за Натанаил черпим от неговата „Автобиография“, публикувана в 1909 година.<ref>{{Цитат периодика| last = | first = | authorlink = | coauthors = | year =1909 | month = | title =Жизнеописание митрополита Охридско-Пловдивскаго Натанаила (Автобиографични бележки) | journal =Сборник за народни умотворения наука и книжнина | volume = XXV | issue = | pages = | location = София | id = | url = | format = | accessdate = }}</ref> Роден е като '''Нешо (Недялко) Стоянов (Станков) Бойкикев''' в село [[Кучевище]], [[Скопска Църна гора]]. Негов брат е революционерът [[Златан Бойкикев]]. Учи в прицърковното училище на [[Кучевищки манастир|Кучевищкия манастир]], а в 1835 година отива да учи в [[Самоков]] при учителя [[Никола Тонджоров]], при когото живее.<ref>{{cite book |title= Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането |last= Галчев|first= Илия|authorlink= |coauthors= |year=2000 |publisher=Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location=София |isbn=9540722462 |pages=97 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> След това продължава образованието си в [[Прилеп (град)|Прилеп]], където заедно с учителя си [[Георги Самуркашев]] от [[Велес]] превежда

 

 

[[антисемитизъм|антисемитския]] трактат „[[Служение еврейско и все злотворение нихно]]“ на монаха [[Неофит Кавсокалвициу]], отпечетан в Солун в 1839 година от [[Теодосий Синаитски]].

През 1837 година Бойкикев се подстригва за монах в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] с името Натанаил. В Зограф [[Анатолий Зографски]] е впечатлен от дарбите и патриотизма на Натанаил и подпомага изпращането му в Русия.<ref>{{cite book |title= Македония и Българското възраждане, Том І и ІІ |last=Радев |first=Симеон |authorlink= |coauthors= |year=2013 |publisher=Издателство „Захарий Стоянов“, Фондация ВМРО |location=София |isbn= |pages=67 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> След една година заминава да учи в духовното училище в [[Кишинев]], а по-късно в [[Одеска семинария|Одеската семинария]], [[Русия]]. В 1840 — 1841 година заедно със [[Захарий Княжески]] Натанаил превежда „[[Зерцало или огледало християнское]]“, отпечатано в [[Москва]] в 1847 година, в което се казва:

 

 

Сердечно желая Б{{Уникод|ѫ}}лгарско то просв{{Уникод|ѣ}}щеніе, ніе изискахме времи при прочій те свои трудове, та преведохме тія три книги отъ славяно-Россійская на болгарскій языкъ…}}

След завършването на семинарията Натанаил се записва през 1847 година в [[Киевска духовна академия|Киевската духовна академия]]. Поддържа писмена връзка със свои сънародници от Македония, като подкрепя църковното движение, а писмата му са четени публично в Скопие, Велес, Прилеп и други. Натанаил е сред първите дейци в българската църковна борба, които правят научна историческа обосновка на необходимостта от самостоятелна българска църква. Академията завършва в 1851 година като кандидат на богословието с работата: „О том, что Болгарский Архиепископ в древния времена не зависил ни от Римскаго, ни от Константинопольского Патриарха“ (''За това, че Българският архиепископ в древни времена не е зависил нито от Римския, нито от Константинополския патриарх''), която по-късно е преведена на български и разпространявана в България в разгара на църковната борба.<ref name="БН 14"/> Дисертацията му завършва по повод закриването на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] така:

 

 

Натанаил обикаля Русия, Чехия и Сърбия и вижда каква роля играе просветата за повдигане на националното съзнание. В 1851 година Натанаил заедно с [[Константин Петкович]], с когото стават близки приятели подава в Азиатския департамент и на руския министър на просвещението записка за тежкото положение на македонските българи и за нуждата от парична помощ за българските училища в Македония.<ref>{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=14 - 15 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> На следната 1852 година двамата правят проект за създаване на [[Българска матица]], като към идеята им се присъединява и [[Партений Зографски]]. Идеята не се осъществява, но скоро в Браила със съдействието на Натанаил се създава [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]].<ref name="БН 15">{{cite book |title= Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията |last=Кирил патриарх Български |first= |authorlink= Кирил Български |coauthors= |year=1971 |publisher= Синодално издателство |location=София |isbn= |pages=15 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>

От 1854 до 1869 година като представител на Зографския манастир е игумен е на [[Добровецки манастир|Добровецкия манастир]] в [[Молдова]]. В 1864 година „побългарява“ „Кратко изяснение на Божественна Литургия“, в чийто предговор пише:

 

 

Коги-то казахме въ заглавныятъ листъ на тая книжка, чи мы я печатими въ полза на общо-то въ Скопіе училище, друго н{{Уникод|ѣ}}махме въ видъ, осв{{Уникод|ѣ}}нъ отъ една страна училище-то да восползуваме матеріално, а отъ друга страна религіозно, сир{{Уникод|ѣ}}чъ, отъ продажба-та ѝ да има училище-то и отъ насъ една помощь, а отъ введеніето ѝ в училище-то като учебникъ да изучаваъ малол{{Уникод|ѣ}}тныт{{Уникод|ѣ}} д{{Уникод|ѣ}}чица значеніе-то и сила-та на Божественно-то Тайнство Литургии и отъ млады годины да бъдатъ благогов{{Уникод|ѣ}}йни къмъ това гол{{Уникод|ѣ}}мо Тайнство Христіане. Мы ще ся почитаме щастливы и вседушевно утешены ако наши любородніи учители пріемнатъ тая книжка за учебникъ и въ занимаемы-т{{Уникод|ѣ}} отъ нихъ учебны м{{Уникод|ѣ}}ста.

На следната 1865 година Натанаил издава в Букурещ „Буквар славено-българскій“, предназначен за училището в родното му село Кучевища. В същата 1865 година излиза в Браила и „Произшествіе въ Скопска епархия“, в което разказва за противогръцкото движение на българите в епархията от 1860 до 1865 г.:

 

 

В 1868 година Натанаил „побългарява“ и „Кратко християнское Наставление“, което излиза в [[Котел]], и което Натанаил подписва

 

 

На 24 септември 1872 година архимандрит Натанаил е ръкоположен от екзарх Антим I за пръв [[митрополит]] на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] в [[Охрид]],<ref>{{cite book |title= Дневник |last=Български екзарх Йосиф I |first= |authorlink= |coauthors= |year=1992 |publisher=Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ |location= София |isbn=954-509-042-1 |pages=55 |url= |accessdate=}}</ref> но получава [[Берат (султан)|берат]] през 1874 година. В 1873 година издава в [[Цариград]] „За Юстинианови права на Охридска архиепископия или за църковна независимост и самостоятелност на Охридско-Българско священоначалие“. Заедно със секретаря си [[Стоян Костов]] изготвят подробно изложение, относно злоупотребите на османската власт. Документът е подписан и подпечатан от представители на Охридската кааза и изпратен до [[Цариградска конференция|Цариградската конференция]] от 1876-1877 година.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_2_5.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 278-279.]</ref> При избухването на Руско-турската война в 1877 година заминава за Цариград.

Взима участие в организирането на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] през 1878 — 1879 година. В адрес от 15 юли 1878 година съобщава на княз [[Александър Дондуков-Корсаков]] за опожарени села, убийства, насилия, изнасилвания на девойки и жени в Битолско, Охридско и Прилепско. В писмо от 24 юли 1878 година до [[Иван Аксаков]] описва политическата ситуация в Македония, положението на

 

 

Натанаил се оплаква на Аксаков, че в Берлинския договор няма и помен за македонските българи, които са участвали равностойно в борбата срещу поробителя. Преследвано от турците, клеветени от гръцките пропагандисти, македонските българи са принудени да бягат към България.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Том първи, книга първа, стр. 305-306.</ref>

Натанаил Охридски е сред 16-те видни българи, на които руският императорски комисар княз [[Александър Дондуков-Корсаков|Дондуков]] изпраща въпросник за мнението им по бъдещата конституция на България. Натанаил отговаря, че е за двустепенни избори, но е против назначени депутати в парламента. Според него министрите трябва да се избират от парламента и да се утвърждават от княза:<ref name="Владикин 70">{{cite book |title=История на Търновската конституция |last=Владикин |first=Любомир |authorlink= |coauthors= |year= 1994 |publisher= Народна култура |location= София |isbn=954-04-0085-6 |pages= 70 |url= |accessdate=}}</ref>

 

 

Установява се в [[София]], а по-късно във [[Враца]] и [[Ловеч]]. В 1880 година е освободен от Охридската митрополитска катедра, тъй като връщането му в Османската империя става невъзможно поради участието му в Кресненското въстание. От 1880 до 1891 година управлява [[Ловчанска епархия|Ловчанската епархия]] от името на титуляра екзарх [[Йосиф I Български]], а от 1891 година до смъртта си е [[Пловдив]]ски [[митрополит]].