Иван Богоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат}} с излишен позиционен параметър |
Kerberizer (беседа | приноси) м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}} |
||
Ред 37:
Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване. Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва:
{{цитат|1=„Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика.“}}
Много от въведените от Богоров думи (''предимство'', ''приемлив'' и други) поради незнание и подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на [[Александър Теодоров-Балан]]).
=== Мисли на Богоров за българския език и руското вливане ===
{{цитат|1=Русите са крият под булото на Славяни да разпростират Руският език, между сичките славянски народи уж с име панславизъм, а по-добре с име панрусизъм... А най-злото е, че тии ако и да не налитат толкова на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да правим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем.<ref name="Книговище">„Книговище за прочитане“, книжка четвърта, Виена, 1874</ref>}}
{{цитат|1=Най-лесно можем да отредим един общ език говорни и писмовни, като избегнем докрай Руският, защото тук разликата стои в думите; с рѐчи ''булка'', ''спор'', ''сад'', един Русец разумява: ''хляб'', ''препирня'', ''градина'', когато един Българин разбира ''невяста'', ''умножаване'' [изобилие], ''ново лозе''...<ref name="Книговище"/>}}
=== Някои думи, въведени от Богоров ===
| |||