Разлика между версии на „Никола Богориди“

м
безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
м (4-цифрени числа без интервал; козметични промени)
м (безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}})
Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна [[Бесарабия]], присъединена към Молдова по силата на [[Парижки мирен договор (1856)|Парижкия договор]] от 1856 година. Веднага след назначаването му за каймакам делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху [[ракия]]та в техните колонии, което той прави, като заявява:
 
{{цитат|1=Аз съм българин. Каквито молби имате, направете ги. Сега му е времето да бъдат удовлетворени.}}
 
На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, начело с [[Панайот Греков]] (баща на [[Димитър Греков]]), Никола Богориди издава [[хрисовул]] (грамота), с който се учредява гимназията „[[Болградска гимназия|Св. св. Кирил и Методий]]“ в [[Болград]], изиграла голяма роля в Българското възраждане и подготвила много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението през [[1878]] г.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 150.</ref>
По молба на приятеля си Георги Раковски Богориди в 1857 година позволява създаването на българска община и печатница в [[Галац]], а в същата година чрез [[Пантелаки Аврамов]] му съобщава, че османските власти го търсят и Раковски бяга в [[Русия]]. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол, пишейки му
 
{{цитат|1=Знайте добре, Ваше Сиятелство, че бъдещето на българите е много по-светло от бъдещето на молдавците. Възползвайте се от обстоятелствата! Божествената промисъл, която ви е издигнала на такова стъпало, на което се намирате, положително ви е предопределила и за нещо по-висше.<ref>Веселин Трайков. „Георги Стойков Раковски. Биография“, БАН, София, 1974, стр. 148, 150, 241.</ref>}}
 
Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858 година.
111 461

редакции