Кюстенджа: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат}} с излишен позиционен параметър
м безопасно въвеждане на „=“ в {{цитат}}
Ред 181:
Още с учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1870 година градът е част от нея. След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 година Кюстенджа, заедно с цяла [[Северна Добруджа]], става част от Румъния. Градът се превръща в главно морско пристанище на страната и основен транзитен пункт за румънския износ. В 1889 година е построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). След изграждането на [[Крал Карол I (мост)|моста]] при Черна вода през 1895 година Кюстенджа се свързва с румънската железопътна мрежа, по същото време се открива редовна линия до [[Цариград]].
 
През следващите години румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с [[румънци]] от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от [[българи]], [[турци]] и [[татари]]<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm Научна експедиция в Добруджа 1917]</ref>. Според Географския речник на Ж. Чанков през 1879 година Кюстенджа има около 5000 жители, като румънци няма. Към 1918 година населението на града наброява над 25 000 души, от които една трета румънци, а останалите са българи, турци, евреи, гърци и други. Чанков описва Кюстенджа като богат и многолюден град, с голямо политическо и стопанско значение. По време на Първата световна война градът се дели на стара и нова част{{цитат|1=Новата част на града е модерна – широки улици, с хубави хотели и магазини, паркове и булеварди, но старата част има ориенталски тип.<ref>Чанков, Ж. Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия, София 1918, с. 173</ref>}}.
 
При избухването на [[Балканската война]] в 1912 година 3 души от Кюстенджа са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857</ref>. През [[Първата световна война]], на 22 октомври 1916 година, Кюстенджа е завзета от [[България|български]], [[Германия|германски]] и [[Османска империя|османски]] войски. Съгласно нератифицирания от Румъния [[Букурещки договор (1918)|Букурещки договор]] от 1918 година градът остава в частта от Добруджа, поставена под съвместен контрол на [[Централни сили|Централните сили]], но след [[Солунско примирие|капитулацията на България]] през септември 1918 година Румъния си връща контрола над областта.